Самозаблудата на “куир” идентичността. Какво е джендър и защо да се саботира
Някъде в не толкова стара емисия изпратих призив към читателя (който е достатъчно луд и гладен) да се занимае с поне един учебник по queer идеология. Напоследък по Фейсбук ме заливат с новоиздадени учебници, основно в хуманитарната сфера. Немалка част от тях са по куир теория. Като този, който ми обяснява защо превзетата магистрала в Манила от движението на лесбийките през 90-те е политически крайъгълен камък. Затова реших да обобщя самозаблудата на това движение, както и причините човек да иска смело да застане като негов враг.
Ясно е, че в същото горнило, което е родило традицията на Лакан, са кипели предтечите на тази идеология. (Говоря за така наречения френски пост-структурализъм. Въпреки че никой от причислените не е смятал, че принадлежи към подобно движение навремето; етикетът е произведен на запад, в Америка, за да адресират вкупом въпросните автори.) Най-важният от които е Фуко. И въпреки че структуралистката позиция – че социалните белези не са въз основа някаква есенция, а са плод на дискурс (което е фундаментът на т.нар. социален конструктивизъм) – в никакъв случай не е уникална за Фуко, предтечите на куир идеологията се лепват за него като пророк на еманципацията си. Подозирам, че върховната причина е, че е бил гей. Все пак идеологията ще милитаризира именно хомосексуалните академици, които от своя страна ще градят армия от хомосексуални мъже и жени (а после и травестити). Но за това после.
Позовавайки се на концепцията, че социалните белези – най-вече полът – не са есенциални, а конструирани… Какво точно означава това? Небезизвестното убеждение, че полът на един човек не зависи нито от неговата генетика, нито от физиологията, нито от хормоните му – а е единствено етикет, с който обществото се отнася към него.- Именно това е началото на “джендър” движението, тоест на маршът за политическо самоопределение в комбинация с освобождение (това значи еманципация) на самоличността.
Убеждението функционира по следния начин: тъй като полът е социално конструиран, то ако никой не ме е питал (ако нямам демократичен избор), тогава съм под игото на чуждото определение. Или: щом не ми давате да избера какъв да ми бъде полът, тогава ми е отнета някаква форма на изконна свобода. И следователно “освободителното движение” е да предприема пол, различен от “дадения” ми.
(Абсолютно нищо не ни пречи да кажем, че желаещите референдум за еврото, на които им беше отнета тази свобода да се произнесат – без значение дали за или против, без значение дали решението щеше да е от реално политическо значние, – се намират в несвободата, описана от тази идеология. Един от симптомите беше миналия месец, януари, да виждаме протест под формата на апели, написани на банкнотите, “не на еврото” и прочее, както и отказите на дадени магазини, генералния протест на работещите да ползват новата валута. Значимото беше, че либералната класа, която иначе застава зад еманципаторни движения от всеки вид, заклейми този протест – не за друго, а защото беше против техните убеждения. Което, разбира се, разкрива лицемерието на техните ценности, а оттам и неспособността на тези ценности да бъдат универсални. С други думи, не ги прави нищо повече от валиден, макар и глупав, политически враг. “Краят на историята” далеч не е настъпил, Фукуяма.)
Иронията – и всъщност самозаблудата от заглавието на тази емисия – е, че куир идеологията си поставя за цел, и стъпва върху методологията да разрушава установени социални конструкции. Тоест, куир идеологията определя себе си като методология, която поставя под въпрос, подкопава някакви установени (или устойчиви) норми и разбирания, като по този начин придвижва тяхната промяна; превръща (или по-точно разкрива) характера им в политически, като това придвижване винаги действа под формата на някакво протестно действие на ерес срещу докса (харесвам термините на Бурдийо; говорим за опозиция срещу статукво). Но! Това, което си поставя за цел – да носи характера на неутрален апарат, който да подсича основите на произволен(!) обществен наратив – Лакан първо ни казва, че е невъзможно (тъй като няма неутрално познание и прочее), от което пък следва, че всеки акт на тази куир методология не е нищо повече от властова заявка. Всяка претенция за подкопаване на ценностите в името на някакво неутрално пространство, в което “демократично” да се възнесат нови ценности, е самозаблуда. Любопитно е, че още през 90-те активистите на това движение – дали теоретично или интуитивно – узнават този факт.
Става им ясно, че единственият начин “угнетените” им групи да “се еманципират” е, ако превземат властта.
Така, както травеститите изпитват нуждата да се еманципират от угнетението на собственото си тяло – и затова претърпяват всякакви абсурдни козметични операции от кастрация, през премахване на гърдите, произвеждане на изкуствени членове и издълбаване на изкуствени вагини, – така куир методологията изпитва нуждата да промени околността, за да се еманципира от угнетението на това… че социалните белези не са демократизирани. При хомосексуалистите борбата е за “социалния белег” на сексуалното предпочитание, на хомо-браковете, равноправието на хомо-двойки и прочее.
И въпреки че методологията започва от разбирането за белезите като липсващи есенция, травеститите вярват, че променяйки есенцията, ще променят и белега. Тоест, че той зависи от… физическа есенция. Още един повод да наричам целия театър самозаблуда.
От една страна, цялото нещо е адски жалко. От чисто човешка – или както те биха го нарекли, от хетернормативна бяла патриархално-традиционно българска гледна точка – да вярваш, че в ден днешен са ти отнети правата на самоопределение и отделно, че физическата промяна ще доведе до дискурсивна субверсия, е налудно. За сметка на това, от теоретична гледна точка – тази на Лакан, най-малкото, – да вярваш, че каквото и да предприемеш, без значение колко радикално и субверсивно, ще запълни язвата на дефекта, е не толкова налудно, колкото обречено на провал и следователно трагично. Да, свободата не е повече от свободата да избереш своята несвобода. Но куир хората около нас днес трябва да разберат, че тази свобода не им е отнета. Напротив – тя е толкова широка днес, че са свободни да се преместят където пожелаят, ако искат да упражнят самоопределението си. Несвободата на това пространство тук – е винаги да бъдат ерес.
Но тази несвобода зависи от мен – от останалите, които може би ще се съгласят с написаното тук. Борбата е политическа и ако изпуснем позицията на докса, тези хора ще наложат своята докса в това пространство. Въпросът е лесен: ако не се изправиш като враг на това движение, това движение ще превземе властта, ще ощети теб и твоята свобода-за-несвобода, като ти наложи своята идеология (която смята, че дори не е идеология, а машина за освобождения). Това е друг аспект от иронията на еманципаторното движение – не него винаги му се налага да наложи насилие над онези, които не го искат.1
С други думи, ако не се противиш срещу джендърията, джендърията ще вземе надмощие. Каква е причината, освен хетеронормативно-интуитивната, че са просто естетически грозни? Причината е, че мотивацията им е делюзорна, но не и психозна. Основанието на движението е илюзия – както казах по-горе, modus operandi на куир методологията е, че винаги субверсира и никога не изгражда идентичности. И в същото време, в което казва това изречение, вече е изградило идентичност, която не е нищо повече от тотализация на врага; нищо повече от социална класа, която иска да превземе обществения разговор – да говори само тя, да наказва, и оценява. Да търгува. Може би някои куир хора знаят това, знаят и ламтенето си за социална власт. Толкова по-добре да ми бъдат врагове. Но моят залог е, че повечето не осъзнават тази ирония. Именно онези, които променят себе си физически с делюзията, че това ще разреши неразрешимия дефект в недрата на всяка субективност, не мислят, че движението им не е нищо повече от терористичен политически субект; направи справка с Шмит.
И в обобщение:
– щом започва с желанието да подкопава устойчиви ценности, за да покаже дълбоките механизми на насилие, които те прикриват,
– но игнорира закономерността, че всеки такъв опит по необходимост ще роди други механизми на насилие, които самото то ще прикрива,
– то куир движението следва да бъде четено като терористичен субект, мотивът на който стъпва върху илюзия, а крайната цел на който е пълно превземане на общественото пространство.
П.П.
Чест упрек на куир- и/или комунистическите движения в днешно време срещу етикета “терористичен” е, че това е просто друга илюзия от времето на Буш, нищо повече от означител за класовия враг. Няма лошо. Куир движението нарича своите класови врагове “фундаменталисти”. Най-често защото мразят християнската ценностна система, понеже доминира обществата, в които се намират. Мисълта ми е, че джендърите мислят, че избягват да произвеждат класови врагове, защото работят за безкласово общество – може би дори го вярват, – но в същото време правят абсолютно същото, което консерваторите правят. И още повече смятам, че този ефект е неизбежен.
Затова, щом са гламави хорица, които ти искат смъртта или може би поне да бъдат над теб, моят труд ще бъде да им преча. Не защото знам, че не мога да ги убедя в есенциалността на пола, не защото искам да дебатирам, че троцкизмът не е положение, външно на капитализма. А защото дори да вземем социалната конструкция на пола, това не ни прави автоматично еманципатори. Ще им преча, защото не са типа диктатори, който ме кефи. Намирам ги за глупави, нарцистични и още повече самозаблудени диктатори. А това ги прави жалки.
1 За обобщение на проблема с етиката виж тази емисия, както също:
Бадиу, А. 2004 г. Етика. Опит върху съзнанието за Зло. Литавра
Laclau, E. 2007 г. Emancipation(s). Verso
Корицата е заимствана от тази публикация.