Няма неутрално познание. Грокипедия, пристрастие, демокрация

Положението около проекта на Илон Мъск Грокипедия ни позволява нагледно да демонстрираме максимата на Лакан, че няма мета-език (свръхезик, както писах в “Тотални дефекти”). Заключенията от тази демонстрация трябва да се вместят в ковчежето от закономерности, от което можем някога в близкото бъдеще да изведем една етика, информирана от хипер-структурализма.

Обобщавам първо максимата. Няма неутрална позиция – това е същността на наблюдението. И това се извежда от небезизвестната реплика “il n’y a pas de rapport sexuel” – че няма сексуален рапорт. Няколко думи за фразата: тук казвам “рапорт”, а не “отношение”, за да наблегна на трудно разбираемия център на фразата. “Няма отношение” е математическо наблюдение. Означава, че няма 1:1 връзка между единия елемент и другия. Сексуалната връзка е дефектна, тоест нецяла – както и всяка една колекция от предмети.
Ако имаше мета-език, тогава щеше да има тотална колекция от езикови единици, над която (свръх, свише) да бъде поместен онзи език, тоест онази логика, която цялостно и во веки да ги опише. Миналото, бъдещето, начало и край на по-ниската колекция щеше да бъде едно цяло, финално, завършено предметище. Свръхезикът би бил речта на Господа, над време-пространството, в което смъртният живее.
Но ние знаем добре, че логиката – същата логика, която описва и движи света на смъртния, не допуска своята цялост: тоест цялостта на света. Това е тема, разглеждана обстойно в “Тотални дефекти”, но също и тук в блога. Нецялостта на колекциите е логическа неизбежност. От тази неизбежност следва невъзможността за мета-език. А от нея следва, че всяко описание на дадена колекция винаги ще произлиза от бащина за него колекция.

Всяко описание на политиката ще произлиза от политически език. Няма описание на политиката от неутрален език, защото няма неутрален език.

А сега обобщавам проекта на Мъск. Понеже от години се говори против Уикипедия, в частност против политическите нагласи на редакторите (които впрочем са доброволци), Мъск реши да оползотвори ГЕМ-а си Грок и да произведе една рекомбинация на Уикипедия във, внимавайте!, неутрален език. Значи желанието на Мъск е да има политически неутрална енциклопедия. От сега сме готови да заявим, че желанието му е неизпълнимо.

Грокипедия тръгна в пробна фаза преди около седмица и първите отзиви са, че директно копира Уикипедия, или в същото време, че е някакво крайнодясно бунище. Тъкмо както преди години Уикипедия беше обвинявана едноврменно, че е либерална, и че е консервативно настроена, сега Грокипедия е атакувана, че хем е крайнодясна, хем е без разлика с Уикипедия (сиреч лява). Тези парадоксални обвинения винаги са показателни за това, че явлението е само по себе си реално – тоест, че е тревожно за установения логически порядък. Ето обаче как това явление е нагледна демонстрация на Лакановия диктум:

Докато Уикипедия не е взимала ясни – като казвам нея, имам предвид да е давала целокупно, представително изказване – позиции по атаките срещу себе си, съществуването на Грокипедия ни позволява да видим как Уикипедия вижда конкурента си. (Това напомня за факта, че знаем за раннохристиянските ереси не от писанията им, а от контрите на ортодоксията.) В статията на английски успяваме да видим как редакторите на Уикипедия виждат своя конкурент, как го поставят спрямо себе си. А това, досущ като моята теза за тотализирания враг, безпощадно изгражда образа на Уикипедия като проекция. Излиза, че обвиненията в крайнолевичарство се кристализират в явленията, които тази статия отрича като “неправилни”:

Статията за Илон Мъск в Грокипедия, казва ни Уикипедия, не споменава жеста, който мъжът направи през януари т.г. Жест, който анти-Мъск хора нарекоха нацистки, про-Мъск хората – жест на признание, а останалата част не отрази. В този малък детайл виждаме един очарователно субективен подход към събирането на информация от страна на Уикипедия: докато обвиняват Грокипедия в лично пристрастие за неспоменаване на детайла, те самите представят уклоните си чрез споменаването му.

Уикипедия е достатъчно умна да не твърди за себе си, че е неутрален източник – поне не и в тази статия, – но да обвинява конкурента в субективизъм е на първо място наивно, на второ място жлъчно и на трето място лицемерно.

А желанието на Мъск, от своя страна, е делюзорно, детско и може би кретенско, но със сигурност не опасно. Както съм писал за демокрацията, която е такава, само ако е наша, тертипът на редакторите на Уикипедия смело следва тази стратегия. Значи: педагогиката е правилна, само ако е нашата педагогика. Източниците са правилни, само ако са нашите. Мъск е нацист, само – и най-вече – ако ние кажем. Въпреки че, бидейки уж-леви, уж-либерални, не-знам-вече-какви, но определено про-Палестинци, би следвало да издигат в култ стремежа към плурализъм на познанието. Правят го с африкански източници, но не са готови да го направят с белия си африкански конкурент. Защото е капиталист? Защото е милиардер? Сигурен съм, че причините за редкаторите са много, но в тези причини те трябва да видят собествените си дефекти – дефектите на Уикипедия като институция със скрит, смея да кажа несъзнат, политически уклон. Уклон, който институцията отрича, като истерясал пациент.

Явленията не са цели: няма явление, което да не е под тиранията на дефекта[1]. Липсата на мета-език озарява липсата на мета-политика. Демокрацията: това не е явление с естество, не е Една непременна идея. Думите на Лаклау[2], че обществото не съществува (така както мета-езикът не съществува) са резултат от липсата на мета-език. Обществото – тоталността, в която всеки член знае, заел е и функционира на своето правилно място – не съществува; демокрацията – политическата тоталност, в която управляваните почтено избират управляващите ги – не съществува. “Демокрацията е демокрация, само когато е нашата” тогава е абсолютен диктум. Това не е само нагласата на погазващите я; това е същността на болната от дефект концепция! Демокрацията винаги е нашата; в противен случай не е демокрация. Но тогава какво за призива за “радикална демокрация”, пак по Лаклау? Нима включването на все по-широки кръгове гласуващи автоматично ще “изглади” дефектността на демокрацията, или ще изрази тази дефектност над повърхността така – щото разврат на демократичния процес да доведе до такова правилно недоволство (разбирай бунт), че самият дефект; самата несправедливост на демокрацията да доведе до ре-структурирането й?

Или: какво ако Уикипедия има конкурент? Първо, тя отдавна има. Разбира се, далеч не толкова популярната Енциклопедия Британика. Но в лицето на Грокипедия неизказаните дефекти на Уикипедия ще изплуват над повърхността – в лицето на конкурента й. А може би бунт ще изглади дефекта на всяко познание?

[1] Наблюдателният читател ще възрази, че упражнявам т.нар. “мъжка сексуация” на Лакан, чрез която казвам “няма явление, което да не е дефектно; всички явления са дефектни”. Това обаче не “мъжко”, понеже установяваме, че универсалният белег е “дефектност”, а не есенция. Щом “¬х, щото ¬Ф(х)“, тогава автоматично “¬∀х са Ф(х)“. А това е т.нар. “женска сексуация”: “не всичко е сигурно, защото и бог страда от случайността”. “Мъжката”, напротив, твърди, че всички явления са с есенция (бъдещето за всеки е отредено), когато едно явление е изключение (защото бог е извън времето): “∀х са Ф(х)“, само ако “има х, щото ¬Ф(х)“.
[2] Laclau, Е. in Stavrakakis, Y. 1999. Lacan and the Political. Routledge.