Журналистическият норматив

Окото ми грабна публикация на Тончо Краевски относно “наръчник по почтена журналистика”. Покрай аферата USAID напоследък изскачат всякакви нови разкрития за работната процедура по колонизиране на медийната среда в държави от Третия свят, включително България. Кой би се учудил, че агенция “Ройтерс” – голяма по обем и производство, – която беше разкрита като пряко финансирана от държавата Америка, подготвя нормативни наръчници за водене на журналистика? И, разбира се, бидейки нормирана, тя ще бъде остойностена като “почтена”, както казва Краевски. Намирам за безпредметно да обсъждаме в какво се състои това остойностяване – всеки, който следи чужди медии, знае какви са били винаги опорките на този вестник. С риск да продължа оформящата се като традиция трактовка: глобалистки неолиберални.

Красотата на деня обаче е коментар под въпросната публикация – от не кой да е, а Асен Генов. Един от смелите радетели на въпросната политика, поне привидно, той от години е мобилизирал подобни постановки. Каква поезия бе коментарът му! Чел ли си – пита той – наръчника? “Аз да – 578 страници.” От комедията “гледа ли целия запис” покрай абсурдното изпускане на партия ПП-ДБ преди време до километричните опорки срещу всяка критика хората от този калибър не схващат иронията на положението си. Тончо не е прав да се присмива на несправедливата ситуация, в която касови журналисти папагалстват по предварително зададени правила от хегемона. Защо? Защото не е прочел цялото нещо. Сякаш престижът да си наясно с регламета някак си го прави по-валиден. Или сякаш ти се отнема правото на критика, само защото не си “изял цялата книга”. Колко пошло поведение!

Но колко ценно! Генов не само е прочел цялото нещо; той ни казва (хвали, може би?), че преподаватели във ФЖМК (Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ) също го ползват. Не просто независими и зависими медийни лица, а образователната система е под ботуша на великия ройтерски норматив! Всички онези заклеймени като конспиративни тези, че някой отвън се намесва и управлява образователната ни система вече не просто изглеждат ясни като украинското знаме о микрофона на Генов, а са гордо защитавани като Праведни. “Палачинката се обръща” е фразата на четиримесечието, но и с право: от “няма такова нещо” вече сме преминали в “има и е жалко, че не си част от него”.

А коментарът на Генов не спира там. Защо знам, че той е горд със своя комсомолски учебник? Защото ни илюстрира недвузначно лошия – непочтения – полюс на журналистиката. БТА – казва – се позовава на ТАСС. Как смее националната агенция да се позовава на руски източници! Що за кощунство?! Само и единствено Ройтерс е Господарският означител на разговора за масовата комуникация. Само тези, които са ми идоли, или само тези, които ми плащат? Не знам дали и колко се плаща отвън на Генов. Може и нищо да не се плаща. Но той е заплатил. Заплатил е с отдадеността си към Господар, който е припознал като добронамерен, праведен, успешен и морален. Същият Господар, който години наред е лъгал за мотивировките си. Какво тогава ни пречи да вярваме, че Генов също е свикнал да лъже – в името на истината, както той я вижда?