Изкуственият месия. Между заблудата, рекламата, насилието и апокалипсиса

В положение съм пряко да наблюдавам интеграцията на изкуствения интелект в производствените процеси на най-високо индустриално ниво в Европа. Няколко симптома гният в корпоративното тяло на фиатния капитал. Струва ми се, че е време да се запишат, за да може в бъдеще да си спомняме зародиша на неминуемите проблеми.

Последно писах как изкуственият интелект е машина за фантазии. Има хора, толкова превзети от фантазията, че се налага да я евангелизират, както християнски мисионери пътуват до краищата на света да прокламират Спасението. И това е първата точка от емисията ми днес: сотириология. Фантазията за изкуствения интелект носи белезите на сотириологичен дискурс, с други думи на приказка за спасението. Краят на света не просто наближава; намираме се в свободно падане, казват ни фантазьорите, и единственото, способно да ни спаси, е интегрирането на ИИ. Не го ли сторим, ще изостанем. Не го ли сторим, ще деволюираме. Не го ли сторим – не ще се спасим. А следва на всеки читаел на Емисията да е ясно, че сотириологията предполага Гарант (вж. “Лакан разказан. Лична ли е фантазията?”, т. 8), който е толкова въшнен на насъщното ни битие, че да бъде способен да ни изтръгне от него или дори да промени условията му. Толкова трансцендентален, че законите на насъщното изобщо не го засягат. Гарантът като Бог е сотириологичната фигура в християнството, а изкуственият интелект взима това място днес, особено в корпоративната среда. Казвам ли, че фантазьорите са открити религиозни фундаменталисти? И да, и не. Най-устойчивата форма на вяра е така нареченото фетишизирано отричане (fetishistic disavowal): “Знам много добре, че ИИ не е Бог, но въпреки това…” Така че масовката хора не са фундаменталисти на изкуствения интелект, те са агностици, които не знаят – и именно затова са склонни да предполагат. (А Гарантът, големият Друг, е винаги предполагаем, sujet suppose. Предполаган, че притежава решението; предполаган, че е изключение.)

Защо сотириологията е опасен мироглед? Защото е неистински. Защо е неистински – защото няма гаранция, която Гарантът да притежава. Интегрирането на ИИ не гарантира спасение “от изоставане”, от рецесия или други подобни флуктуации. И когато фирмата, конгломератът или колективът вярващи стигнат до неминуемото разочарование от своя спасител, едно от две неща ще следват: “Онова не беше истински комунизъм!” или “Всички ще умрем! А сега какво ново?”. Първата опция е по-вероятна, по-разхитителна и по-досадна.

Вторият проблем е свързан с рекламата. Освен фантазьори, има и паралии. Спекуланти, които знаят, че най-масивното прехвърляне на финанси от последната световна криза насам се случва днес. Случва се във всичко, носещо етикета AI. Минималното, което тях ги вълнува, е как да направят пари от това явление. Не е нужно да вярват в изкуственото спасение, нужно е само да се преструват – и да накарат останалите, от които зависи, да се преструват. Adoption rate – скорост на осиновяване. Това е, което вълнува спекуланта. Колко мощно и с какво съпротивление могат да въведат продукта така, щото да участват в гигантската финансова спекула с повече капитал. Не е безизвестно, може би, че фирми производители на ИИ модели плащат на “посланици” да убеждават работници да ползват продуктите им. По-лошо: не е безизвестно, че същите плащат на ръководители във фирми да налагат определени модели над други. И всеки свободно мислещ следва да се запита: “Ако ИИ е най-великото явление, защо толкова ме убеждават, че изпускам?” Винаги съм вярвал, че от истинските революции не се бяга – засягат всички в полезрението. Ако ИИ наистина беше скандалната революция на века, както беше Интернет, нямаше да се налага да те заплашват, ако не се качиш на влака. Но тук някой може да ме засегне: нима в ранните дни на интернет популяризацията също е част от програмата? Нима много хора са отказвали да ползват Мрежата и е трябвало евангелисти да ги убеждават да… Не бе, нормални ли сте?! Разпространението на интернет няма нищо общо с разпространението на продукта, наречен ИИ. Революцията в комуникацията беше очевидна, без началник отдел маркетинг да ми показва PowerPoint презентация защо трябва да си пусна ADSL. (Или може би всяка революция е такава, защото някой я е рекламирал повече от друга?) Но това не означава, че тази революция не доведе със себе си спекулативен крах – dotcom балона.

Стигаме елегантно до третия проблем: насилието. Комбинациите от спекулация и фундаментализъм стигат дотам определени конгломерати да вярват, че най-съкровената им капиталистическа мечта е напът да се сбъдне: безплатен труд. От малко дете гледам развитието на роботиката. Най-големият проблем за работодателя е работникът. В частност: неговата смъртност. Ако не яде – умира; ако се преработва – умира; с времето – познахте – умира. Решението на тези проблеми струва пари за работодателя. Роботизираният труд е светия граал на капиталиста: безплатен, неуморен, безсмъртен труд. Върховно производство, върховни печалби. И ще бъдат оцветени във всеки цвят на дъгата, за да бъде убеден работника, че това е за негово добро. В зората на ChatGPT 4 Сам Алтман убеждаваше президенти и парламенти, че съвсем скоро OpenAI ще се наложи да жонглира безвъзмезни доходи за човешкото население. Че изкуственият спасител ще сложи край на необходимостта за труд – и как паричният оборот ще е толкова немислимо огромен, че остатъците няма къде другаде да ходят, освен в бюрокрация, която ще ги разпределя на населението като пенсии. Ще се пенсионираме на 30; не, няма да работим изобщо. При което Алтман искаше неговото дружество да е стълб на тази корпоративност, разбира се.

Врели-некипели! В нагона си да се освободят от тегобата да имат смъртни работници, фирмите изгониха такова количество и го замениха с изкуствения спасител, че вече започналата рецесия си постави такъв капан, последствията от който ще гледаме идното десетилетие. (А някои още днес – като връщането на инженери, сметката без кръчмар, че спасителят излиза в пъти по-скъп от човешкия труд, и пр.) Моята прогноза – отвъд хуманитарната катастрофа да повишиш безработицата с няколко пункта заради фантазия (Но като се замисли човек – нима фантазиите не са винаги причините за катастрофи?) – е рязък разпад на дигиталната инфраструктура. Първо всички облачни услуги ще започнат да падат една по една – или няколко наведнъж, – защото изкуственият интелект крои архитектура по халюцинации. Отсъствието на креативност води до това, че се пермутират “знанията”, които е получил от изчитане на човешки писмен труд. Когато тяхната съвременност се изчерпа, ще навлязат изкуствените знания – пермутации върху пермутации, халюцинации върху халюцинации. И тогава ИИ няма да казва на служителя да включи кезервурста в клавиатурата, а ще се опита… да включи кетчупа в кабела за интернета. Има причина да не искаме хора с деменция да управляват атомни електроцентрали. В момента малко хора виждат причината да не искаме алгоритми с деменция да проектират поточни линии сами.

Но спекулантът първо ще пробва да намали разхода, а после ще се притеснява за последствията. След като избухне “Чернобил”, все още няма да е дошло време за ревизия. Само с друго насилие може настоящото да бъде повалено. А кой по-добър насилник от Ръката на пазара?

Апокалипсисът ще настъпи, когато балонът се спука. Това е първото виждане на ИИ-песимистите. И първото съждение е, че се намираме в балон. Няма място за убеждение и разубеждение, читатели, въпросът е религиозен: или си убеден, че сме на стъпалото на нова ера, или че сме прекрачили хоризонта на събитието. Вярно е – няма връщане от това. Въпросът е дали – ако моята прогноза се окаже вярна – крахът ще бъде с характера на кризата от 2008-ма, от по-голям характер, или от коренно различен. По какъв начин ще се повлияят цените? Вече знаем какво се случва с компютърните части, най-вече с паметта: картелът е толкова грандиозен, че цената на паметта скочи четирикратно за по-малко от година. Неописуеми центрове за данни консумират повече ток от малки държави. Колосален ресурс, по-голям от автомобилната индустрия, е впрегнат в този балон… Пардон, в този привиден балон. Всичко, що прави пари, е пуснало билетче за залога на века – или залагаме за Второто пришествие, или по-добре да сме били вече мъртви. Дали съм прав, или не, е без значение: чака ни чудовище от най-висок магнитут.

Правоверните, които са убедени, че този инструмент е нещото, с което са повишили продуктивността си, както никога досега, не подозират, че дементиралото чудовище, което вярват, че са оседлали, просто ще падне един ден в прахта, ще диша тежко и ще продължава да твърди, че галопира! Ще вярва, че тича със счупени крака! Спекулантите, които целят да извлекат максимален приход от явлението, вероятно ще са най-печелившите. Без значение дали крахът е съкрушителен, или сияен, те ще са направили такъв хедж, че ако излязат навреме, ще са новите господари на Новото. Апропо: от тези акционери ще зависи следващия спасител след ИИ. Насилниците, които се интересуват от безплатен, безкраен труд, ще се принудят или да фалират, или да регресират, връщайки труда, който смятаха за разхитителен. Държавите, които вярват, че могат да бъдат управлявани от пермутация, ще открият, че тривиалните въпроси имат тривиални решения – и пак няма да се заемат с тях, защото управлението не е формула, а практикуване на отлагане.

Всичко това ми напомня за онзи, който изхарчил милиони долари за безсмъртие – убеден, че като се боде с определени пептиди и като диша в хипербарови камери, ще живее до 160 – а след това ще маркетира откритието си – и в крайна сметка бил с диагноза нелечимо автоимунно заболяване. Икар не ни научи на нищо. Тази клиширана поука – че колкото по-високо до слънцето летиш, толкова повече боли падането, като ти се разтопят крилете. Изкуственият интелект не е големият Друг, с който успешно ще сменим убития Бог. Изкуственият интелект е мъртвородено обещание – но фетишизирането му е една от най-потентните либидинални инвестиции от новото хилядолетие насам. Готови ли сме да си представим пост-интелектуалния свят? В който отличието, естетиката и нюхът са излишък, защото посредствеността, агитпропът и подбиването са просто по-евтини? Може би това ще е истинският апокалипсис? Откровението на евтиното. За много хора днес, това е просто евтино откровение.