Протести за честност и честни протести

Избори, които всички участващи признават за честни, обикновено се случват в тоталитарни държави. Демократичният процес е дискриминаторен по функция, и като такъв честността му зависи от гледната точка. За печелившите всички избори са честни.

Както няма обективно познание, така няма обективна справедливост. Изборният процес няма да стане по-честен, ако смениш писалката с молив, моливът с клавиатура, клавиатурата с тъчскрийн, или тъчскръйнът с гласово подаване. Имаш комисии, чрез която изборният процес се обработва. Но преди това имаш социална система, от която изборният процес избликва. Изборът преди всичко не може да бъде “честен” в по-големите части на провинцията, където поминъкът зависи от манифактурата, а тя – от общинския съвет, а той – от партията с шансове за лидерство. И така гласът, стриктно казано, не е “свободен” – с други думи, работникът, чиято работа зависи от гласа му (както вербалната му цензура, така и електоралния му вот), не може да гласува иначе, тоест по друг от необходимия начин. Говорим за така наречения корпоративен вот.

100% машинно гласуване няма да промени несвободата на по-голямата част от електората, нито ще мотивира свободно негласуващите да пуснат вот. Няма да въведе “обективна честност”, колкото и хора да “проверяват машините” или каквото Божо от ДБ иска да върши средностатистическият гласоподавател.

Проблем номер едно, както винаги, е липсата на кауза. “Честни избори” не е кауза, защото “честност” е субективна нагласа. (Който призовава за честни избори, води политическа кампания в своя полза. И следователно трябва да бъде попитан: “а после какво?”) “Остаква” е кауза, защото е иск, който или ще бъде изпълнен, или няма да бъде изпълнен. “Висока активност” е кауза. Уви обаче, не е кауза, която има цигара за след секса: добре, случва се немислимото и активността става 70%; получаваме обаче същите пропорции, но с повече гласуващи. What went wrong?

Докато някой политически субект не формулира кауза с някаква инерция, ще циклим на едно място, ще повтаряме същото. Което, впрочем, не е лоша ситуация за някаква част от хората (предвид, че не се бъхтят да я променят). За тези, които искат промяна на ситуацията (очевидно не “Продължаваме промяната”, понеже нито я започнаха, нито я продължават), е нужно да артикулират – ясно и силно, както казваше бате Енчо – какво, за бога, искат.

Българино, докато не разбереш какво искаш, ще се въртиш в кръг.