“Джензи” не съществува. Номинацията като намордник на автентичния глас
ПП-ДБ дадоха ход на протестни действия, като първоначалната им идея беше да ги контролират. Знаем за това от реакцията на Асен Василев срещу онова, което избра да нарече “провокатори”. Когато тълпа под сцената, която извисяваше Василев над тях, споделиха онова, което бихме нарекли народно мнение, той ги набеди за нелегитимни.
Последваха серии “нелегитимни” протести, привидно самоорганизирани. Бързо след това ПП-ДБ осъзнаха, че да номинират самоорганизацията като нелегитимна, защото е неконтролируема (от тях), е глупава тактика. Печелившата е да се идентифицират с тях.
И гигантският опит това да се случи е чрез номинацията на така нареченото “джензи”, поколение Z, “младите хора”. Целта ми в тази статия е да покажа защо номинацията отвън – когато някой чужд даде име на недоволството ти – е пагубна за автентичното движение.
Чета един от семинарите на Бадиу и в четвърта сесия1 попадам на наблюдението, че дупката (което аз наричам дефект) в социалната субстанция може да бъде от три характера: образна, символна и реална (читателите ми може би вече знаят за регистрите на Лакан). Дупката – това е социалното недоволство. Реална и автентична са синоними: именно когато е неочаквана и/или неконтролируема (чудовищно за ПП-ДБ, които целяха да я дирижират), е представителна за недоволството като такова. Образна е, когато е осмислена, остойностена. Самият акт на осмисляне – на градене на наратив, на “избистряне” на причините, изговаряне на основанията за това недоволство – превръща тази реална дупка в образна, във въображаема. Да назовеш основанието за недоволството е да му отнемеш автентичността, да дръпнеш юздите на реалния дефект.
Да номинираш недоволните е равносилно на това да яхнеш протеста, драги читатели.
Защо? По какъв начин бих имал резон?: ако автентичното недоволство е непредсказуемо, актът на номиниране го превръща в приказка. “Младите си искат бъдещето обратно”. Не – първо тълпата не е само от “млади” хора, както и да се определят те. Второ, те не си искат бъдещето, защото тълпата няма общ, единен иск. (Трето, бъдещето не може да бъде отнето, защото е отворено и никога предопределено. Въпрос на власт и свобода е кой твърди, че “предопределя”.) Характерът на реалния дефект е, че има недоволство, което никак не е обединено. Едни са недоволни от едно, други от друго; едни от бюджета, други от еврото. Операцията, в която фракции, недоволни от различни неща, се събират под надслов за оставка, е представителна за недоволството като такова: “не ви искаме, искаме да ви няма”.
Това е многократно по-различно от всички опити за номинация кои са “джензи” и какво искат от живота. Ако онези, които тъй или иначе се определят с обединителната фраза “поколение зед”2, се поддадат на изкушението, че Другият е готов да ги номинира (Което представлява следната мисъл: аз съм между 18- и 25-годишен, нечут, непредставен. Току-що ме представиха – и то като борбен, активен колектив. Получавам своя глас, радвам се!), Другият ще пише тяхната история, не те самите. “Поколението зед” нито е обединен, еднообразен колектив хора, нито онези, които протестират, са обединени или еднообразни. И в това няма нищо лошо!
Дори обединението срещу Пеевски не е автентично. Много хора веднага ще са готови да ме критикуват: “Ама ние мразим Пеевски, как така не мразя автентично”! Да, разбира се. Но това не означава, че недоволството ви е обединено от Пеевски. Обединените от него са вече политически магнетизирани. Изцяло въпреки надслова, че протестът не е политизиран, обединено недоволство срещу Пеевски е печелившо за опозицията на Пеевски и за никого другиго. Спомнете си, че опозицията използва името Пеевски в положителен вид, когато му върши работа, и после крещи срещу него, когато “не му е в скута”. Да се обединиш срещу тотализиран враг е да бъдеш употребен от другия. После на твоя недоволен глас разчитат!
Аз чух автентичната тотализация: “Да го духат всичките”! Долу Борисов, долу Пеевски, долу Василев, долу правителството. Още по-ценно е “долу политиците”.
Да номинираш тълпата означава да отнемеш автентичното недоволство. Да подкрепиш автентичното недоволство става, като позволиш различните фракции – не да ги обединиш! – да се номинират сами! Да сте автентично протестиращи означава да се делите на копейки, жълтопаветници и други обединени врагове. Да се делите и в същото време заедно да сте недоволни! Това е протест, който не може да се яхне, това е автентично недоволство. Обединено, хомогенно “джензи” не съществува: съществуват младежи, които са недоволни от всякакви неща, дори от други младежи. Да ги назове някой вкупом и да говори от тяхно име единствено ограбва от тях мощта на недоволството.
1 “В действителност, когато групата победи дискурса, философията идва из отзад – както винаги, не е ли така?, – за да възстанови легитимността на дискурса, употребяващ победата на групата срещу дискурса …. [Маркс] е набеден за философ, защото вдъхва смисъл обратно в пролетариата, а пролетариатът е реална дупка. Това е той: реална дупка. И тази дупка Маркс запълва, като вдъхва в нея смисъл. Следователно Маркс позволява на пролетариата, като обединение, да победи всяка възможност за дискурс. Той тогава може да бъде наречен възстановител на реда – в очите на Лакан, – именно защото отнема гласа на пролетариата …. Щеше да има нещо реално при наличието на пролетарска [ценностна] непоследователност …. Това води до концепцията за разпускане [на групата]. В общия й смисъл това е моментът, в който не се позволява на философията да запълни политическата дупка. Точно това …. е разликата между дискурс и група.” Badiou, A. 2018 г. Lacan: Anti-philosophy 3. Columbia University Press, мои акценти.
Контекстът е, че дискурс означава оспорването на ценности. Да се победи дискурса означава да се сложи край на спора: или да се наложи ценност. А да се наложи ценност означава да се започне работа към достигането й. Недоволството е практика на оспорване на ценности. Веднага щом се сложи край на това, ценността се “забива” като фундамент. В нашия случай изглежда, че ценността ще бъде онова, “което младите хора искат”. Слагам го в кавички, защото няма да говорят младите хора, а онези, които се пишат за техни представители – онези, които номинират “джензи”, било то Мими Шишкова, Ружа Райчева или Козилата Ерато. Ще бъде ограбено правото на поставяне на ценности, ценностите ще се поставят от другия.
2 Какво е младеж? Какво е поколение? Кога почва Z – дали от 97-ми набор, или от 99-ти, или от 00 – все още се оспорва. Някой-си политик да ми каже, че тази протестираща извадка е въплъщението на едно поколение, е на същият политик да му бъде дадено твърде много незаслужено право да определя!