Сугарев. Заблуда, случайност и ненавист

Говориш за “отвращение” …. високо произнесената дума, която казва, че не можеш да си намериш вече място в тази помийна яма, и че няма смисъл дори да го търсиш, защото всички места са пометени от лудото течение на събитията.
– Л. Алтюсер

Не знам кой е Едвин Сугарев, но неговото произведение “Гняв, гняв, гняв” ме вдъхнови за микро-коментар.

Казва, че е омерзен и затова си позволява не само заплахи, а и чистосърдечни обиди. Хвала вам, господин Сугарев, в обидата е истината. Щом ще наричаме Тръмп “оранжевия шебек”, аз ще ползвам “зеления наркоман” за Зеленски и ще измисля нещо фекално за Лайен. Нямам нищо против това литературно ниво.

Та заради промяната, допринесена от шебека, Сугарев е бесен. Читателят да си припомни прогнозата ми само преди две седмици. Гарантът Америка е мъртъв за онези, които бяха заложили социалното си съществуване, своя vox на него. Сега са бесни. Да видим рационализацията.

…. няма нищо цивилизовано в това да обвиняваш една нападната страна, че желае войната, след като тази война може да бъде спряна само по един начин – като страната, осъществила варварска и непредизвикана агресия, се оттегли от окупираните територии – тъй като всичко друго е от Лукаваго

Разбирам хода на мисълта, разбирам дори необходимостта от този ход. Но със съгласието за профанност си запазвам правото да кажа на Сугарев: Ей, слепок недочетен, може ли да си толкова невменяем! Сега и завинаги да обявим: i) инвазията не беше непредизвикана; ii) агресия имаше и преди – имаше гражданска война; iii) всяко споразумение за деескалация до онзи момент беше едностранно неспазено. Не, войната беше логически завършек на редица арогантни заплювания. Заради арогантността на хора като Меркел и Борис Джонсън умряха твърде много хора; заради нарцисизма на наследниците им сега ще продължават да умират хора, и заради невежеството на хора като теб и зеления наркоман нещата има опасност да се нагнетят до неизвестност.

Нататък; чудя се открай време каква би могла да е причината този клас хора да завтарят сюжета като развалени грамофони ден след ден, след ден. Да говорите за перални и кенефи, ви прави да изглеждате не само като телевизионни марионетки, а като откачени, озлобени социопати! Като бездушни, програмируеми малки радиоточки, които си знаят своето и само своето.

Няма никаква разлика между Тръмп и убийците, които избиват невинни хора и бомбардират детски болници и убежища, натъпкани с хора. Никаква разлика между него и мародерите, които окачват перални и тоалетни чинии по куполите на своите танкове. Никаква разлика със сатрапите, които изтезават и убиват украински военнопленници. (Зеленски му показа документални снимки за което, но на шебека не му мигна окото: беше гневен за това, че някой си позволява да му говори против Путин – не и за престъпленията, извършени от него!)
….
влизай, граби, изнасилвай, убивай, само да не стане сакатлък!

Сугарев, лъжата ти не става по-вярна с всяко повтаряне! Добре че е това произведение, та да изразим веднъж завинаги: i) убийците избиваха свои невинни хора по време на и след Майдана; ii) само украинската армия си позволи да бомбардира АЕЦи, когато не бомбардира цивилни; iii) има нула причини да вярваме на “документални снимки” след уродливата афера “Буча”. Лъжеш, лъжеш, лъжеш.

Ето, затова съм гневен. И не само. Гневен съм и заради мекотелото слагачество на българската политическа класа: за броени дни всички „евроатлантици“ станаха тръмписти и застанаха равнис с рижия шебек.

Има части от политическата класа, които са все още лоялни на Гаранта Америка. Естествено, че ще “обърнат палачинката”, когато президентът се смени. Пеевски е такъв човек, Борисов е такъв човек. Пеевски е ходещото определение за популизъм: когато всяко негово изказване зависи от истината и нагласта на деня, само и само да се хареса на по-широка група хора. И впрочем беше награден от самата държава Украйна – катедралата на справедливостта.
Има части, които продължават Демократическата линия – ПП-ДБ. Има части, които през цялото време са били на Републиканска линия – “Възраждане”. Можеш да си гневен, че едни хора имат зависимости. Не можеш да си гневен, че не са зависими от твоите хора, глупако, не и ако не си признаеш, че те дразни фактът, че си загубил. Не че “цивилизацията е потъпкана”, за бога! Цивилизацията е цивилизация, само когато е нашата – кажи го, Сугарев!

И днес гордо звучат думите на британския премиер, че ще подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е нужно. Само че дали Стармър си спомня, че британският подпис стои и под меморандума от 1994 г., подписан в Будапеща, с който Украйна беше задължена да предаде на Русия целия си ядрен потенциал – впрочем към една трета от ядрените глави в бившия СССР? Срещу това Великобритания, редом с Русия и САЩ, гарантира нейната независимост и териториална цялост! Е, къде са тези гаранции днес, когато другите два гаранта се стремят да разрушат същата тази териториална цялост – при условие, че този договор няма никакви ограничения във времето?

Много се радвам, че и ти говориш за Гарант и гаранция, Сугарев. Сега е време да разбереш: няма гаранции. Никога не е имало и никога няма да има. Една от колосалните грешки на Русия в момента е да говори за гарантиране на неща. Единствено ако са наясно с крехкия, ефирен характер на гаранциите – че те “съществуват”, само докато Строят, сиреч Гарантът, е непроменен (докато политическата система удържи кадъра от време на подписаните “застраховки”), – могат да говорят за гарантиране. Ти обаче си гневен, защото токувиж някой за 30 години си е сменил мнението. Не; че изобщо друг човек килва от посоката на предходен човек! Newsflash: нещата никога не остават устойчиви. Затова се преподписват споразумения и затова се съхранява доверие. Войната започна, защото едно доверие беше нарушено. Бъди реалист и гледай на нещата така, както са: дефектни, нетрайни и зависещи от продължителна надежда, а не както искаш да са: непреходни, самоосигурени и всевишни. И не на последно място:

Стояхме отстрани – с възторжени аплодисменти към украинците, които проливаха кръвта си и за нашата сигурност, и за нашата свобода.

Лъжеш, лъжеш и пак лъжеш. Украинците под ръководството на зеления наркоман не са извършили и едно действие, от което по какъвто и да е начин да зависи нашата сигурност. Още по-малко нашата свобода, как изобщо смееш?! Хора като теб страдат от комплекс, според логиката на който Путин (Какъв профанен прякор да му измислим? Синьото джуже? Този пък май е запазен за Атанасов…) точи зъби за България от миналото хилядолетие и единствено вечната върховност на НАТО го спира да вземе Варна, а после Шумен, че накрая Търново и София. Казвали са ми, че когато това стане (а тогва ще стане, щом Украйна падне), Путин ще изтреби цялата ни интелигенция, както комунистите след преврата. Абе, вие сте тотално изтрещели. Ползвам статийката за някакво универсално заявяване на позиция: i) който вярва, че Путин няма търпение да отхапе половината български гъз; ii) или че “мирът, с който днес толкова много хора спекулират в полза на убийците, е абсолютно ненужен и вреден, ако е лишен от справедливост”; iii) или че има целоглобусна конспирация на руснаците с настоящото американско управление, а и нашите фурнаджийски лопати, да се създаде един Райх на изнасилването и убийството (rape and murder, rape and beating, rape and something else), или, дявол да го вземе, някакъв Зъл, безкраен и омнипотентен комунистическо-нацистки строй, в който хора като теб ще чукат камъни в урановата мина, е човек болен. Човек, откъснат от реалността и ситуационността на политиката и обществеността. Човек, който ако не получава пари за повърнатата си проза, не е добре с главата. С такива хора може да се говори само терапевтично, в някакъв процес на лечение, ако такова изобщо е възможно. И за да са им далече ръчичките от огнеопасни предмети, трябва да са облечени в хубави бели усмирителни ризи.

Мирът, по определение, е възпирането на насилствената смърт. Ако логиката ни ще е, че след това спиране може да почне нова война, защо изобщо да се намесваме?! Да я оставим да си върви, докато всички спрат да мърдат. А, да, но ти не искаш това – ти искаш Русия да спре да съществува. Наричаш го справедливост. Искам този клас хора да спрат да се крият зад празните тотализатори като “справедливост” и “цивилизация” и да признаят с гордост, че техният копнеж е краят на руската държава. Вероятно изтребването на руския народ като цяло. Признайте си, че сте също толкова кръвожадни, колкото карикатурата на Путин, която пропагандирате. Уважението ми ще бъде безкрайно по-високо, ако го направите и ще можем да водим разговор почти на една и съща планета. Като истински врагове, справедливо.

Българската война е война на идеологии, на сюжети. Аз харесвам путинската форма на управление, както и тръмпистката. Основно защото са честни, предвидими и с ясна Кауза за бъдещето. (Любимият ми европейски политик е Лукашенко. Вярвам, че ако инсталира сина си като “Николай, цар Български”, ще сме по-добре, отколкото с дисфункционалната настоящта представителна демокрация.) Не харесвам някои резултати от тази форма, някои отклонения. Ако бях под такъв строй, вероятно щях да съм гневен на резултатите.
Не харесвам лайненската (ето, ще ебаваме и Урсула с прякорче) форма на управление, основно защото е с олигархично-осребрителна кауза и защото е по-хлъзгава от прясно уловен костур. Да се стремиш да изградиш класа от роби под претекст, че те сами ще дойдат с желание и благодарност, защото формата ти е универсално Добро, е шизофренно. Безпредметно е за мен да бъда гневен на резултатите от тази форма, защото тя е неспособна да роди такива, с които бих бил доволен, поради самата си структура. Когато едната идеология е, че лицата Тръмп и Путин са въплъщения на самото Зло, а лицата Зеленски и Туск са месии в кост и кръв, нямаме маса, на която да седнем да говорим за форми на управление. Имаме религиозна схизма, в която или единият ще победи, или устойчиво ще продължаваме да си лаем.

Джаф, джаф, джаф, Сугарев.

П.П.
Прави чест на издание “Фактор”, че продължават да пропагандират омразата си към Националния празник, докато някои техни опортюнистки колеги забравиха, че някога са го правили, защото ситуацията не позволява да си касират мнението – било то във финансов или в културен капитал. Поне Илиана Славова е консистентна в ненавистта си. Такива врагове обичам.