Забележка за Велчев и изчисляването му на Господа
Валентин Велчев предлага бутилка коняк на онзи, който опровергае теорията му за съществуването на Бог. Хвали се, че някакви академици (Не искам да ми се сърди, че казвам някакви. Не ги принизявам, просто е все едно какви са – аргументът е, че някой университетски труженик е прегледал аргументацията и е казал нещо не-отрицателно за нея.) са я прегледали. Понеже в статията мернах имената Гьодел и Кантор, а твърдя, че също се осланям на тях, нямаше как да не прегледам материала на Велчев.
Не претендирам, че ще опровергая аргумента му. Претендирам, че е изградил заключение от неопровержим аргумент. Което го прави необективен. Какво очаквам, преди да отворя студията: грешка с хипотезата за Континуума, грешка с теоремите за непълнота и много, много снизходителност и предубеденост. Не ме разбирайте погрешно, аз също се дразня скандално много на Ричард Докинс, защото е арогантен невежа. Проблемът е да не се окаже и Велчев такъв.
Започваме “Аргумент за съществуването на Бога” с дръзкото твърдение, че той е научен. Имайте го предвид – научността предполага определени правила и задръжки. Да не става дума за разликата между наука и истинност, разглеждана от Лакан; човек, който твърди, че е изградил научно доказателство за Бог, не би гледал на Лакан като нищо различно от шарлатанин. Затова днес няма да боравим с школата на френския структурализъм. Последна вметка: Крис Ланган, създателят на CTMU – поредната “научна” система, доказваща Бога, – дълги години твърдеше, че е човекът с най-високо IQ в САЩ (или беше в света?) А, не сте чували за него? Защо ли, ако е доказал научно Бога… не би ли следвало всички да знаят за него? Жалко, че е просто шарлатанин.
Така, от първите два параграфа става ясно, че Велчев ще оборва Докинс и Дарвин. Докинс, защото е гурел; Дарвин, защото ако оборим идеята, че Мултивселената се развива еволюционно, ще оборим Мултивселената. Добре. Само че вече има множество аргументи против Мултивселената; Велчев не открива топлата вода. Тази линия на аргументация може да се пропусне. Отново: не искам да принизявам труда на Велчев, просто не ме интересува аргументът му против Мултивселената, защото тази концепция е нелепа тъй или иначе. Има други, по-кратки аргументи против. И двамата сме съгласни, че Мултивселена няма.
На 3-та страница наблюдавам употребата на думата “наблюдател” (observer). От абсолютна важност ще бъде как Велчев дефинира наблюдател, или с други думи субект; надявам се по-късно да получим добро определение.
П.П. Нямаме до края на студията определение за наблюдател.
Първа точка се занимава с демаркацията между “съзнателна и спонтанна подредба” – или между волевост и случайност. Велчев пита дали автомобилът може да се сглоби сам от природните сили (тоест случайно). Въпросът е напълно хомологичен с класическия “могат ли безкрай маймуни, удрящи безразборно по пишещи машини, евентуално да напишат “Под игото””. Или беше “Шекспир”? Без значение. Когато някой ползва фразата “елементарни разсъждения”, притръпвам. Няма нищо елементарно в тези въпроси. Велчев казва, че вероятността бутало спонтанно да се появи в цилиндър е 1/∞. Дръзко. Без формализирана случайност не може да ползваш “елементарно разбиране”, тоест интуиция, да кажеш, че тази вероятност е такава произволна цифра. Това е гавра с науката статистика, а също и субективна фантазия.
Това, от което се интересува Велчев, е вероятността нещо случайно да има структурна форма. Има дял от науката, който се занимава с това. Той се казва “Теория на алгоритмичната информация”. За да получи бегла представа за вероятността, от която се интересува, Велчев трябва първо да е наясно, че тя е равна на най-късия алгоритъм, способен да произведе задачата. Безкрайната вероятност, която той е посочил, не взема предвид въпроса дали явлението, което разглежда, е компресируемо. Пита се: има ли формула, до която може да се стигне случайно, която необходимо ще произведе буталото в цилиндъра. Вече питаме не дали бутало може да се появи спонтанно, от нищото, в цилиндър, а дали спонтанно може да се стигне до такъв низ причинно-следствени връзки, които след крайно определено време да произведат буталото в цилиндъра. Вероятността не може “елементарно” да се посочи като безкрайна.
Велчев продължава с един класически момент, че “интелект” може – понеже знае предварително – да произведе необходимата сложност. Е, тогава знаем със сигурност, че сложността е компресируема (щом друга сложност – интелекта – може да я обхване). Толкова за безкрайната вероятност, отново. Но продължаваме – Велчев иска да ни убеди, че вероятността “интелект” да произведе явлението е по-висока от това то да се появи спонтанно.
П.П. Не получихме определение за интелект.
Виждам в следващия параграф твърдението, че една футболна топка не може сама да промени състоянието си на покой. Господин Велчев, в квантовата физика съществува концепция, наречена “Нулева енергия”. Това, че макро-предметът топка ви изглежда в покой, не значи, че е в покой. Нищо, впрочем, не е в покой. Не, един предмет може – и го прави постоянно – спонтанно да промени състоянието си. Това е наблюдаван ефект, това е физика. Не е нужен външен… какво? интелект, за да бутне топката от покой в движение. Предметът – в миниатюрните си квантови недра – не спира да се движи от само себе си.
Харесва ми, че Велчев се аргументира с “не съществува пречка”. Тоест, че нищо не гарантира опровержение на аргумента му. Аз се заемам с определение на невъзможността – и смятам, че е първичното определение, с което изобщо трябва да започнем. “Нищо не пречи Бог да бутне планетите” е слабо изречение, защото на мен нищо не ми пречи да питам защо работиш с предубеждението Бог in the first place.
Радвам се, че Велчев ползва получер за важни фрази. На страница пета ни удебелява: ще докажем, че има Бог, защото е невъзможно – физически невъзможно – материята да се самоорганизира. И в бележка ни казва, че “физическа невъзможност” е редът да може да е спонтанен плод на природните закони. Внимавайте: “невъзможност” значи “невъзможност” за нещо. Това циклично определение няма да ни доведе до никъде. Ето какво казва Велчев, перифразирам: “Понеже ви казвам, че спонтанната самоорганизация е невъзможна – невъзможна, защото така казвам, – то Бог съществува необходимо.” Добре, г-н Велчев, ще променя малко определението за невъзможност. Вместо “не може, защото не може”, ще кажем “не може, защото противоречи”, става ли? Сега, невъзможна ли е спонтанната организация. Възможно е спонтанното нарушение на симетрията. Което също, впрочем, значи, че е възможно спонтанното тръгване на топката, което обсъждахме по-горе, но нейсе. Сега, възможно ли е спонтанно да се получи ред от хаоса?
Има, отново, цял дял от науката, който се казва “Спонтанни подредби” (пускам Уикипедия на руски, за да имам минимален брой английски линкове). Самоорганизацията не просто е възможна, а е наблюдавана. В биологията самоорганизацията се наблюдава в спонтанната организация на протеините. Автопоезата използва същите математически конструкции като Велчев, за да обясни появата на ред без “интелигентен” дизайн, и също е научно издържана.
Разбираме, че мотивът на Велчев е да отговори на “предизвикателството, отправено към християнството от натуралистите”. Ами от структуралистите… не, обещах, че няма да навлизаме в структурализма.
На страница седма виждаме, че Велчев е наясно с нулевата енергия на вакуума (което ме кара да се чудя защо не вижда как си противоречи по-рано в студията). Казва ни се, че ще се занимаваме с произлизането на вакуума. Много се радвам, защото това е субверсивният въпрос на Жижек в повечето му творби, но най-вече в “По-малко от нищо”: защо има нищо, вместо да има нещо. Да – защо има вакуум изобщо. Отговорът на Жижек, както и на Хигс полето е, че отнема повече енергия да имаш напълно празен вакуум, отколкото положително зареден вакуум. Чета с нетърпение. Критиката на Велчев срещу Хокинг е, че не казват защо се поражда материя от нищото, а само насочват вниманието към вакуума. Добре.
Любопитно защо разглежда предложението от гледната точка на сингулярно начало. Още едно предубеждение – че има “кота нула” на вселената, време 0, точка 0. Някой не е чел Шелинг. Адски рязко минаваме в теория на струните! Велчев, по-спокойно, за къде бързаме! Не бива ли първо да оспорим предубеждението за нулева точка на вселената? Ако има нулева точка, тогава задължително има и последна точ– както и да е.
Веднага след като приема спонтанно теорията за Голмия взрив, Велчев се позовава на един крайно важен за науката парадокс: барионната асиметрия. Никоя от настоящите теории за частиците не обяснява защо има асиметрия между частици материя и антиматерия – тоест нещото, за което Велчев говори. Споменава теорията на Сахаров, все едно се позовава дословно на Уикипедия статията, която не недостатъчна. Обаче любопитното е, че използва това, за да заключи, че от вакуумът не може да се е породила материята спонтанно. Това е много странно. Барионният парадокс сочи към някаква ex nihilo генеза, а не обратно. В никакъв случай не е научно да използваш липсата на опис на барионната асиметрия, за да кажеш, че това занулява тезата за спонтанно зараждане. Жижек използва именно неописуемото, дефектността на научните хипотези по този проблем, за да покаже как и защо i) вакуумът е двоен – тоест един напълно празен, фиктивен вакуум, заедно с квантовия вакуум с нулева енергия е необходим за, ii) защо първо е нужно Нищото да произлезе от “По-малко-от-нищото”, преди от Нищото да произлезе Нещото. Но Велчев не би искал да знае нищо по въпроса, защото този апарат демонстрира невъзможността на Бог. Продължаваме.
Страница 11-та се занимава с въпроса “ред от хаоса” отново. Изглежда този път не говори за материята, а за законите на материята. Чеестно казано не му разбирам аргумента. Не можело случайно стойностите (на законите?) да се формират… защото баланс на природата? Братко, тезата за самозараждането е, че законът би могъл да е другояче, но очевидно не е. Това не го прави по-малко вероятен да е случайно зароден. Необходимостта от случайност е по-логически валидна от невероятността на случайното. “After Finitude” на Мейзу е книгата за Велчев.
Така, време е да съкращаваме малко, все още сме на 12-та страница. Имаме къса критика срещу теория на струните – не знам защо, при все че това не му помага за тезата “Бог е дизайнер на вселената”. Теорията на струните произвежда 2 на 500-ната степен (2^500) логично валидни комбинации закони. Тезата на Велчев е, че щом един комплект от тези немислимо много е нашият, тогава е по нечия воля. Какъв е проблемът да кажеш, че е случайността, която обитаваш, вместо преднамереното за обитаване?
Велчев знае, че има критерии за фалсификация (опровержение) – защото знае, че тази теория не подлежи на опровержение. Ще видим малко по-късно, че неговият аргумент също е неопровержим. Споменава Ровели. Аз харесвам Ровели. Цитира го; цитира, че за 70 години не сме намерили Теория на всичко. Редовен мой читател ще знае, че структурализмът предвижда невъзможността на Теория на всичко. (А също и Шопенхауер по съвсем различна логика.) Това по никакъв начин не помага на Велчевия аргумент, но той ще го цитира, защото звучи… интересно?
Сетне пита каква е статистическата вероятност за възникване на стабилна вселена. Добре, каква, г-н Велчев, е вероятността Бог да я е създал? Казвате по-голяма, защото си избирате произволна вероятност за обратното, защото избирате произволно определение на интелект и наблюдател. Няма основание вероятността да се изчислява по начина, по който Велчев го прави, защото вече обявих, че има цял дял от науката, който той игнорира. Няма смисъл да се оспорва нещо, което е представено като неоспоримо. Хайде обаче да стигнем до сериозните грешки.
От парадокс, който сам произвежда с арбитрарните си формули за вероятности Велчев стига до невъзможност. Тази невъзможност той ще приеме за Божия намеса. Тъй като избира да смята лимеси върху безкрайности – пак, защото по своя собствена интуиция избира как да смята вероятностите, вместо да се позове на алгоритмичните вероятности, или дори на Байесова вероятност, той ползва някаква наивна комбинаторика, – стига до проблема с различните размери безкрайности. Тук чакам да срещнем Кантор и хипотезата за Континуума. Предвиждам, че Велчев ще приеме нещо, което е неприемливо…
Напълно ненужно споменаване на Хилбертови пространства, грешно изчисление на вероятности (пак), грешно разбиране за топос и точка… Имам усещането, че Велчев паротира някакви математики, които е чел, за да пълни съдържание. Братко, вече си опровергал, според себе си, Мултивселената и теория на струните, както и безкрайните Хилбертови пространства, които не ти вършат работа, какво повече?
Ах, на 17-та страница стигаме Кантор. Кардиналността на реаните числа е две на степен кардиналността на естествените. Кантор бил доказал, твърди Велчев, хипотезата за Континуума. Тук вече имам сериозен проблем и след тази грешка смятам да спра да чета студията на Велчев.
П.П. Не спрях. Видях думата “трансцендентален” и имам още критики.
Ако се стреми да бъде научен, опровержим и прочее, то това е непростимо. Континуумът, или c = 2^A0, не е доказан. Не може да бъде доказан. И е независим въпрос. Обяснявам какво значи това:
Естествените числа {0, 1, 2 …} имат кардиналност А0. Реалните числа {0.1, 0.002, 0.1238 …} имат кардиналност A1. Мощността на едно множество е броят подредби върху множеството. {0, 1} могат да се подредят по 4 начина: {}, {0}, {1}, {0,1}. Мощността на множеството е = 2 на степен кардиналността. {0, 1} има кардиналност 2; мощността Р({0, 1}) = 2^2 = 4. Използвайки т.нар. диагонален аргумент, се доказва, че А1 > А0 (Велчев прави колосална грешка, като приема хипотезата за Континуума за вярна, от което заключва, че А1 > А0).
Въпросът е следният: Е ли А1 = мощността на А0? (А1 = c <?> 2^A0)
Въпросът за Континуума е нерешен. Нещо повече: той е нерешим. Велчев го приема за верен, което е чист субективен избор. Курт Гьодел – понеже това велико име също е споменато – никога не е приемал хипотезата за вярна. Той е първият, който демонстрира невъзможността да докажеш съществуването на междинно множество (да опровергаеш хипотезата). Пол Коен десетилетия по-късно показва, че нито можеш да докажеш отсъствието на междинно множество (да докажеш хипотезата). Това я прави независима от теорията на множествата. Така че Кантор не е доказал въпросната хипотеза, Велчев или се заблуждава, или лъже. Защо това е проблем?
Като приема хипотезата за доказана… всъшност Велчев не предприема нищо, защото вместо да се позове на диагоналния механизъм, избира да докаже, че кардиналността на реалните е по-голяма от тази на естествените чрез… грешно разбраната хипотеза за Континуума. Велчев дори не знае защо прави грешката, която прави – наистина не лъже, просто е невеж по темата.
Пропускам остатъка от логореята (вече съм по-агресивен към студията, която претендира да е научна, но се позовава на неопровержими аксиоми), защото тактът е ясен: градим статистическа математика, както ни е угодно, показваме, че е крайно невероятно нещото да се е случило случайно и заключваме, че тогава няма как да няма Божия намеса. Ето и “gist”-а на студията:
От факта, че този свят, който е подреден и устойчив, съществува, следва, че няма как той да се е появил случайно.
Добре е г-н Велчев да се запознае с Мейзу, Бадиу и особено Гьодел, който инвокира само веднъж на страница 37, за да спомене Теоремата за непълнотата, която… дори не употребява, а само споменава. Нито е първият, нито последният опит някой да докаже Бог с математика. Мейзу отговаря именно на тази хипотеза; пардон, на по-добре сглобена хипотеза с по-малко небрежности и заблуждения. Иска се внимателно прочитане защо и по какъв начин случайността може да изгради закономерности. Теорията за алгоритмичната случайност се занимава със същия въпрос. Самият Гьодел има т.нар Онтологично доказателство. Не разбирам защо Велчев не се позовава на него. Може би защото то използва модална логика, която взема предвид случайността. Може би това пречи на Велчев, не знам. Знам обаче едно нещо. Всички критики срещу Гьоделовия аргумент са въз основа аксиомите – тоест предпоставките. Велчев търси Господ и намира господ на филийка. Намира една невъзможност – един дефект, – който нарича Господ. Това нито е научно, нито е опровержимо.
П.П. Както казах, срещнах думата “трансцендентален”. Радвам се, защото мога да нападна целия стожер на статията по линия Ding-an-sich. Всеки, който сериозно се занимава с философия, знае, че когато някой – който и да е – нарече нещо трансцендентално, има цяла традиция логика, която да борави с такива съждения. На страница 36 Велчев казва следните неща, перифразирам:
1. Бог е трансцендентален, т.е. непознаваем-в-себе-си и напълно различен от материя.
2. Кое е първично: материя, Бог и материя, Бог.
По точка първа: Бог, според Велчев, не просто е Ding-an-sich, нещото в себе си, непознаваемото (като по този начин се намираме директно в кантианска ситуация, нямам абсолютно нищо против), ами е и НАПЪЛНО различен от материята. Проблем номер едно е решен от Хегел, а после от Жижек, които демонстрират защо непознаваемостта не е епистемологична (тоест зависима от непълнота в нашето познание), а онтологична (тоест присъща на самия ноумен). Тук писах защо това е именно дефектът. Щом Бог е ноуменът, просто използваме Хегел да демонстрираме как Велчев описва една невъзможност, а не един Външен субект. Проблем номер две – че Бог е крайно различен от материята – върви по следната тангента: Бог е субект (няма друго, което да е различно от материята; имаме интелект и материя, нищо повече). Но ако Бог е едновременно Ding-an-sich и едновременно субект, получаваме отново именно Хегеловият аргумент. Субстанцията-като-субект; непълнотата, присъща и на материята, е присъща и на нещото в себе си. Обещах, че няма да ползвам Лакан, но Велчев описва Бог като objet a. Двусмислието се корени единствено в това, че Велчев не описва волеви интелект, а неизбежна невъзможност.
По точка втора: срещаме така наречения false choice, насилен избор. “Искам трето хапче!” Първично не е нито материята, нито Бог. Първично може да е единствено несъответствието между Бог и материята; първичен може да е единствено дефектът, за да може изобщо да има разлика между двете, между субстанция и субект. Не само Хегел се занимава с този въпрос. Дълго преди това Нагарджуна ще основе схизма между будизъм и хиндуизъм и ще се противопостави на убежденията на Велчев. Но съм сигурен, че той не би ги приел, идвайки от будист.
В крайна сметка искам да заключа, че Велчев не позволява опровержение. Няма playing field, стадион, на който можем заедно да играем игра с еднакви правила, защото той има предмета на своето желание пред себе си и търси единствено опис в някакъв авторитет. Този авторитет може да се изстиска и изкриви толкова, колкото му е нужно, за да си “докаже” предубеждението. Моята цел в никакъв случай не беше да опровергая Бог. Тя беше да демонстрирам максимален брой грешки в аргументацията на Велчев, които да изтласкат претенцията му за научност в канафката. Смятам, че съм постигнал целта си, без да дочета студията. Смятам също, че тази цел няма да бъде приета от християни, осланящи се на Велчев така, както той се осланя на математиката: които искат да кажат “ето, нашият пресметна Бог, ти какво ще кажеш, а?” Те също вече са намерили своя objet a, намерили са Гарантът, който го притежава, охраната на смисъла на живота им. Адски болезнено би било да се усъмнят в него. Истината има структурата на приказка. Те са избрали своята и обективността й не е от значение.