Кратка вметка по надеждата за широко приложение на FEP

Free Energy Principle на Карл Фристън, който съм споменавал неведнъж, намира все по-широки полета на приложение.

Студия от края на февруари 2025 г. предлага автономни алгоритми за отчитане и типизиране на макроскопични обекти на база границите на техните Маркови (Марковиеви?) одеяла. Ще звучи странно. Но кратката версия е следната:

Една “жива” система е жива, ако е с изградена граница между себе-си и извън-себе-си. Такава система се изгражда, когато се опита да намали свободната си енергия. Границата е т.нар. Марково одеяло, нещо като КПП.

Моята интуиция от известно време е, че Марковото одеяло дава възможността да изграждане на нещо, намиращо се в (и следователно потвърждаващо) трите Лаканови регистри. Където вътрешните колекции от Байесови статистически убеждения следва да спадат към Въображаемото на системата/субекта; неизбежността на такова формиране – на Символното на “външната” за субекта среда (да кажем “атмосферата” около субекта); а случайността около успеваемостта на трансакция между един и друг субект – Реалното. (Последното има нужда от още много работа по дефиниране и приложение.)

Или отново: от структурна неизбежност, в “субстанцията”, тоест Символния ред[1], дефектът или Void-ът на структурата поражда пресечен субект $ с обектен корелат objet petit a, който се разкрива именно като неговия телос. Претенцията е, че пресеченият субект, който е следствие от необходимо/неизбежно незавършения характер (the Real) на всяка диференциална структура (the Symbolic), представлява изненадо-намаляща система (FEP system), която носи вътрешно картографиране (the Imaginary) на “външните” й колекции от осезания, тоест на нейната опитност (experience).

Студията под въпрос подхранва надеждата, че други хора – професионалисти – стигат до подобни заключения и проучванията им могат да подпомогнат хипотезите, които бих желал да развия до теории за предстоящата Книга 2. Един или няколко предложени автономни алгоритми за типизиране могат да приличат именно на формули за анализ и оценка на различни, ха-ха, типове системи. С други думи – формули за анализ (и оценка) на различни обменни полета, било то социални, икономически, космологически или микробактериални.

Куриозно е, че такъв подход подкрепя иначе арогантния на пръв поглед каприз, че можеш да “прочетеш” отношението на един предмет с околността от други предмети, без да си напълно наясно с неговото съдържание. Или по-просто: че можеш да [у]знаеш функцията на дадено парче медия, без да си го изконсумирал цялото.

[1] вж. Zizek, S. 2014 г. The Most Sublime Hysteric. Polity. гл. 4.3: “substance (the big Other), because it is holed, always-already includes the subject …. as its constitutive Void, as its blockage [and] impossibility …. [and] is correlative to the object [petit a] that embodies [that] hole“