Невропсиханализа. Лакан и емпиричните науки

Когато в новата ми книга “Тотални дефекти”, която излиза наесен (съвсем скоро, надявам се), претендирам, че преразказвам едно от най-съвременните съчетания на философия, антропология, социология и психология, съвсем не преувеличавам. Да, Лакан е рожба на миналия век; отправната му точка, Фройд, е още по-възрастен мислител. Жижек ползва Хегел, който пък е две идеи по-възрастен, а Бадиу е маоист. Но консолидирането на тези мислители днес се вижда под чадъра на математически и емпиричен напредък, част от който е и изкуственият интелект (основите на който, впрочем, също се коренят в миналия век).

Капризът, че Лакановите принципи заедно с пораждащата се от тях онтология на нецялото – тоест твърдата критика на началата и краищата като хармонични, пълни колекции – е най-адекватната картография както на личната, така и на социалната психика, от една страна, и същевременно най-фината философия, съвпадаща (изоморфна) с емпиричните наблюдения на микрокосмоса – очакваща и предполагаща парадоксите на квантовата физика, – не е единствено мой. Още преди Жижек – който с пълно право можем да бомбардираме с политически критики – имаме мислители, които се опитвали да асимилират Фройдо-Лакановите открития с икономиката и социологията, обикновено чрез Маркс. Тези имена са малко или много табу в настоящата среда – ако не за друго, то заради имплицитния им политически товар: как ще говорим встрани относно политиката, като носим товар със себе си, който товар лесно можем (на пръв поглед) да фалсифицираме.

Но пак – защо най-съвременните съчетания? Изглежда малко след моята книга ще излезе “Лаканианска невропсиханализа” на Джон Далалио, която комбинира аспектите, от които също се интересувам: Лаканиева психанализа, Солмсова невропсиханализа, Джонстонов трансцендентален материализъм и най-вече Фристънов принцип на свободната енергия. За читателя: това значи комбинация от нова (или подновена) онтология, нова (или подновена) психология и нови (или подновени) модели на функционирането на мозъка. От близо две години се старая да намеря връзките между Принципа на свободната енергия и Лаканиевата философия, най-вече през Пенроуз, и се надявам Далалио да е достигнал до някакъв синтез, ключът на който е несъзнаваното. От студиите му, които досега е публикувал, изглежда е на прав път. Надявам се книгата да е вдъхновение за втора моя, обобщаваща и изграждаща тази аналитична методология в бъдеще.