Още малко за USAID от Politico. Държава назаем

Днес ми попадна статия от Politico, която бетонира наблюденията от последния път, в който писах по въпроса. Реших съвсем накратко да я разискаме.

“Замразяването на USAID отваря вратата за руското влияние в Източна Европа.” Това също значи – пише Ричард Жирагосян от “Центъра за регионални изследвания” в Ереван, – че САЩ пренебрегва меката власт, която контрира руските наративи. Въпрос на приказки, както и предполагахме! Друг “инфлуенсър” от “Центъра за изучаване на европейска политика” твърди, че кремълският наратив представя тези държави като “изоставени от Запада”.

“Катастрофа!” В Беларус спирането на USAID “представлява екзистенциална заплаха за НПО-тата“, без които беларуската младеж ще изостане от европейската. “Режем заплатите наполовина,” казва Юлия Ралко, международен секретар на “RADA”, въпросната младежка организация. Отворих сайта, за да видя с какви проекти се занимава една “независима” организация, изцяло зависима от американско финансиране в Беларус. Освен че открито подготвя студенти за политически активизъм и лобизъм, проектите й включват “посяването на европейски ценности във висшето образование”, антикорупционно и автономно образование, подготовка за младежки активизъм в Ливан (?), както и усилен лобизъм за премахване на смъртното наказание в страната.

Очевидно САЩ финансира машини за фрагментиране на населението. В обединена (квази-тоталитарна, да кажем?) държава като Беларус е естествено подобни организации да бъдат забранявани. Искам читателят да се замисли: ако мажоритарната демокрация е “истинската демокрация” и въпросната е постигнала консенсус, че желае да битува по този начин, кои са САЩ да разчупват обединенията и с какви цели? Демократични? Превантивни от страна на националната сигурност? Пак стигаме до въпроса коя е нашата и вашата демокрация. Дестабилизацията не ми се струва като блага европейска ценност.

Продължаваме със статията от “Политико”. 16.8 милиарда долара за 2023 година – толкова са заложени само за Източна Европа, като 16.4 са само за Украйна. “Повечето от които средства са за подсилване на гражданското общество, законността и икономическия растеж.” Странно изречение предвид графиката веднага след параграфа: 14.9 милиарда долара отиват в държавното управление и “гражданските общества”. Чиста проба “външна агентура”, ако някога е имало по-ясен, недвусмислен и актуален пример!

Грузия. Сега, надявам се, читателят разбира защо държавата гласува Закон за чуждите агенти. И защо няколко колосални майдана бяха организирани в опозиция. Органични изблици на гражданското общество? Не, очевидно скъпоплатени мероприятия! “Орязването на американското финансиране наказва всички демократични движения в страната,” казва един от бенефициентите на USAID в Грузия. Добре, по дяволите, ако “демокрацията” зависи единствено от американски пари, как изобщо е представителна?! Кого представлява? Очевидно чужда държава! Сляп съм за контрааргументи; не виждам как някой би ме убедил, че да представяш чужда държава е добре за… представителната политика в собствената ти държава. Понеже в противен случай друга чужда държава ще вземе превес? Бога ми, значи вътрешните движения са абсолютно невъзможни, ако цялата демократичност е борба на капитал!

Но не, “Политико” продължава. “ЕС не може да смогне!” 19.6 милиарда евро са заложени в 2023 година за шест източноевропейски държави – Украйна, Грузия, Азербайджан, Молдова, Беларус и Армения. Запълването на липсващите американски пари “ще изиска още милиони инвестиции” в регионите. Щом говорят за “нашите цели”, разбирай на USAID, то се откроява онова “конспиративно” виждане, че ЕС е просто подизпълнител на САЩ. Поне що се отнася до “ценностите” и “демокрацията”. “Ако ЕС иска да бъде геополитически фактор с ангажимент за разширяване, трябва да запълни дупките от изтеглянето на САЩ.”

Добре. Единственият начин ЕС да бъде геополитически релевантен е с финансиране на опозиционни проекти в страните под въпрос. Твърди се, че без това финансиране другата държава ще вземе плацдарма. Държавите са неспособни да се самоорганизират. Те са полета за борба на идеологии – американски и руски. Така твърдят тези хода. Нямам информация за руското финансиране на въпросния плацдарм. Бих могъл да потърся, но ще се доверя на въпросното издание за момента. Да кажем, че Русия налива същата сума пари, за да финансира про-руски партии. Нима Законът за чуждите агенти няма да осветли и тези пари; няма да забрани и тази намеса? Чували сме аргумента от български партии, чували сме и контрааргумента, че понеже те – и законът, и партиите – са про-руски, операцията ще ощети единствено “Западния” агент…

Мизерно е положението, за което разказва “Политико”. Учудващо България не е в споменатите държави, явно не сме достатъчно интересни на този етап. Или НПО-тата работят толкова безпроблемно, “устойчиво”, както обичат да казват европейските бюрократи, че няма смисъл да бъдем споменавани. Плачевно. Години-годишнини смятаме, че упражняваме самоуправление, докато през цялото време сме били игрална маса за “Запада” и “Изтока”. (Добре знаем, че не съществува такова нещо като “Изток”; съществува Русия. Добре е да знаем, че гигантският мотив на Америка и подопечния й ЕС е унищожението на Руската Федерация. Само погледнете хора като Гюнтер Фелингер или Иво Инджев и налудните им мечти за фрагментирани руски републики.) Или по-лошо: били сме черна дупка за фиатни пари, единственият ефект от които е безпрецедентното разцепване и свиване на нацията.

С тази информация налице изпращам апел към читателите: виждате ли необходимостта от Закон за чуждите агенти? Виждате ли белята, до която той ще докара масивна част от българския политически апарат? Опонентите му ще бъдат бенефициентите на чуждите финанси, които ще цоцат, докато могат. Някои от тях са напълно убедени в “ценностите”, които се изнасят и поддържат предимно с капитал, други се интересуват единствено от паричния оборот. Да, ако лобирам против нещо, от което ти зависи хляба, ще сме врагове. Нормално. Имал съм немалко такива през годините, които крещяха против “лошите айтита, които ни крадат парите”. Е, “лошите либералчета” получават пари, като се превръщат в папагали. Кое е по-лошо? Работник на смени или комсомол, който може би дори не си вярва? Без значение: откатът на такъв акт – на гласуване на такъв законопроект – ще е най-силната вълна “протести”, които държавата някога е виждала. “Протести” в кавички, защото безскрупулно отнемам значението на думата, когато провокацията не е нищо повече от въплъщението на чуждия капитал. Органичният протест, самоорганизираното несъгласие няма нищо общо с платения агент във войната на приказките. Ще трябва да търсим нова дума за това, ако “майдан” не върши работа.

Да си спомним думите на Вацев: краят на Петата българска държава е близо. Това е държавата назаем. Общество назаем, политика назем, сюжет назаем. Кога ще спрем да живеем американската кредитна мечта?