Образователни отпадъци

Другарчето ми Рас от “Просто приказки” обърна внимание на статия, препубликувана от “Дневник”. Автор е … момент да проверя. Антоний Тодоров, професор-доктор на политическите науки, НБУ. Дами и господа. Какво, според вас, държи да каже професор по политика от “Нов български”, което толкова се е харесало на “Америка за България”, че да му дадат трибуна “Дневник”?

Професорът започва с мракобесие. Нещо ще бъде много, много гадно в нашата държавица, щото всезнаещият експерт да го деконструира, сиреч разкости! Пардон, да анализира; “Дневник” го наричат анализ. Професор-доктор (на политическите науки™) Тодоров ще представи тезата за “тиранията на мнозинството”. Странно на пръв прочит, нали? Не е ли демокрацията, ще си каже читателят, своеобразно управление на мнозинството? Нима гласуването не цели именно произвеждане на мнозинство в парламента – прословутите необходими коалиции, – така щото 50% + 1 хора да имат, разбира се, думата! Не, ще ни каже професорът, тази уредба е зла (когато не са нашите мнозинството, естествено).

Така, аргументацията започва с контрапункт: не е рационално (предполага се) твърдението, че маргиналите: “ромите, ЛГБТИ, наркоманите и всякакви други” “налагат на другите разбиранията си”, тоест че “тиранствуват” малцинства. Нека те спра още тук, както се казва: не съществува човек, неангажиран в тириадата на ЛГБТ, който да твърди, че това движение не налага – с всички присъщи сили – разбиранията си другиму! Самият професор-доктор Тодоров прави именно това с нелепата си статия. Но това е само първото противоречие в аргументацията му.

Малкият намек, че професорът е борец за икономическо равенство е вярата му, че само свръхбогатите са несправедливо овластено малцинство. Той твърди, че мнозинството – когато е притиснато от криза – намира, посочва малцинство, което да обвини. Нещо като жертвен агнец, предполагам, професоре? Само че ако истински несправедливо овластеното мал-цин-ство са свръхбогатите, според вас, вие не сте ли своего рода мно-зин-ство в криза? Както и да е…

Статията продължава с арогантен прочит на историята, един вид лекция по жертвоизлагане. Коя от коя социална група заслужава повече да бъде жертвата на историческите клещи – субект за подражание в страданието си. Но прави впечатление мнението относно мигрантите. Не бих го цитирал, в случай че се разсърди, затова ще го преразкажа. Професорът смята – и ни поучава, – че (и)мигрантите не са грабещи, изнасилващи или паразитиращи. Нека се съгласим с професора и да не генерализираме от пример цялостта… о, извинете, той това прави в статията. Но нека ние не го правим. Нека кажем, че не всички мигранти се държат така. Нека кажем, че мно-зин-ството мигранти се държи така, по очевидни наблюдения! Професоре, вие сте слепец?!

ЛГБТ, казва Тодоров, са най-новото угнетено мал-цин-ство, разбирайте най-новият конгломерат “професионални жертви”, които, естествено, много страдат от новите промени в образователния закон. Визирам “анти-ЛГБТ” закона. Сега, тук е моментът да поговорим за едно явление.

Близо 1000 академично ангажирани лица са турили имената си в протест срещу тоя закон. Редно е обществото да попита: какво толкова не харесвате в закона? Кое именно ви терзае? Защо настоявате на свободата преподаватели – хора с авторитет върху младежта – да величаят “нетрадиционните сексуални ориентации” в учебните заведения? Какво постигате с тази свобода? Какъв е крайният резултат от това Влади от трети клас да знае, че има мъже на запад, които предпочитат да отрежат пенисите си, защото вътрешно усещат, че не им е приятно да бъдат мъже? Или момичета, не особено по-големи от Влади, които жадуват да отрежат гърдите си, защото се чувстват мъже – и че това е доблестно? Какво постигате?! Влади да приеме, че това е нормално? Защото когато Влади види “жена” с брада, искате първата му мисъл да не е “какво му има на тоя”, а “колко смело и автентично”?

Аз не искам да ви се дават инструментите да ковете ТОЗИ мироглед в главите на децата.

Но професор-доктор-на-политическите-науки Тодоров иска. Иска и ООН. Професионалните жертви трябва да продължат да бъдат такива, защото иначе тезата, че мнозинството се превръща в тиранин не работи. В книгата си (която излиза наесен) разглеждам Платоновото разбиране за прогреса на държавното управление. Тиранията – последният стадий преди “завъртането на цикъла” обратно към (квази-)монархията – идва след демокрацията. Но професорът не е съгласен с това виждане. За хора като него е необходим тотализатор, който да сочат, като modus operandi на професионалните жертви. По-рано писах как работи тотализацията на врага. Ако професорът няма форма-обединител, която да набеди за неправдата в своите очи, убеждението му не може да се трансформира от делюзорно в обществено. С други думи, професорът трябва да търси фигура, която да се впише в разбирането му за тиранин/автократ, за да може да сформира кръг другари, които да валидират психотичната му теза. Без враг няма професор. В държава, в която няма автократ, такъв трябва да бъде изваян от въображението. Тогава – онова, което виждаме в тезата на Тодоров, – очевидно желаната форма на управление, демокрацията, трябва да се превърне в тотализирания враг. Как става това? С нелепата теза за “тиранията на мнозинството”. А какво желаете, професор Тодоров, тирания на мал-цин-ството? Желаете онова, което виждате като проблем, да се извършва от вашия тесен кръг. С нищо не сте различен от жадните за власт тирани. Освен може би с това, че вашата власт е истеричен матриархат.

Как допуснахме някакъв сегмент от академичната общност да бъдат папагали на ООН? Защо изобщо ООН се държи по този начин? Нима и тя ще спре да съществува без професионални жертви? (Да.) Как допуснахме професор-докторите да въплъщават въображаемите си фетиши? Защо все още образователната система е в свободно падане? Все ми е тая: държавен апарат липсва, защо да не липсва и ценностна структура?

П.П.
Читателят ще забележи, че се нагърбвам с някаква оценка на професорската теза – наричам я психотична. Освен според личното ми мнение, тя е такава и по дефиниция. Лично убеждение, издигано като самодостатъчно, е психозно. Ако читателят не намира това за правилната дума, нека приеме думата “фетиш”. Фетишът като идол. Идолизиране на жертвата, жертвата травестит или жертвата радикален ислямист.

П.П.П.
Архивирал съм статията тук, в случай че Дневник решат да я скрият зад абонамент. Но оригиналът й се намира тук.