Защо Германия е дезинформирала населението по време на Ковид?
Днес в Германия се проведе пресконференция по отношение изтеклите протоколи на института RKI, които изсветляват дезинформирането, разпространявано от най-висшите етажи на властта в страната по време на Ковид пандемията.
Ваксинационните изисквания, ваксинирането на деца и т.нар. “пандемия на неваксинираните” се открояват като политически решения, за които институтът е бил наложен да изгради научни обосновки. Институтът също не е изразил опасения с прекъсването на трета фаза изпитване на ваксината на Файзер, за да може тя да получи извънредно одобрение.
През Април т.г. същите документи бяха изтекли, но с огромна цензура. Днес нередактираните документи се разпространяват свободно, благодарение на съвестен служител, който за момента е анонимен. Очакваме превод, но е може би достатъчно да се има предвид, че – подобно на Америка и Англия – Германия е предприела политически решения, за които е градила обосновки, докато всички ние слушахме, че Науката идва преди политическото решение. С други думи, мерките са били арбитрарни.
И, разбира се, няма да забравим самопризнанията на Фаучи от същия калибър. Когато социалната дистанция се оказа също арбитрарно решение.
Ние, България, като последна дупка на кавала, не можем да вземем самостоятелно решение и се влияем от онези, които припознаваме за батко и кака, когато прилагаме политики върху гражданите си. Щом САЩ го прави, значи и ние трябва да го правим, е горе-долу мисловният процес на статуквения политик у нас.
И затова няма да спирам да повтарям: нулева амнистия, неподчинение при евентуални нови циркове и силно старание да запомним колко време ни правиха на маймуни.
П.П.
Често чувам извинението, че управниците ни “не са знаели какво да правят”, когато са предприемали решения. Значи, нито те, нито техните привидни родители не са имали капка представа какво да вършат. Затова има институти – по принцип – за да им дават акъл, да ги съветват, да бъдат рационални. Но както ще стане ясно от книгата ми (която излиза тази есен), институцията служи за крепеж на управленския мандат. Така че казусът не е “те не са знаели и са импровизирали в името на народа”; положението е “импровизирали са и са ви лъгали, че всичко им е ясно”. Още повече, не само лъгаха, а наказваха всеки с обратно мнение. Не се наемам да обявявам, че всичко това е в името на печалба. Има логично заключение, че държавите са подпомагали главоломните печалби на фирми като Файзер и Модерна – не знам и не ми е интересно защо. Дали защото хора от управляващата клика са имали активи във фирмите и също са забогатели, дали защото САЩ ги е натискал, или поради друга конспирация. Но конспирацията като такава е факт. Какво имам предвид? Конспирацията – таен план на една страна срещу друга – е реалност: лъгали са населението с някаква цел. Какво доверие остава? Какви последствия трябва да бъдат понесени? Или за лъжите не се дължи отговорност? Бих се радвал да знам какво мисли читателят по въпроса.
Когато някой настоява да ме вкара в затвора и после иска прошка, понеже “се е объркал”, бих бил говедо да му я предоставя.