“Всички са равни пред закона, стига да е наш” (продължение)

В продължение на предната статия, днес разгледах “демократическата” преса по отношение кастрацията на държавата Грузия. Ал Джазира пише, че близо 200 НПО-та ще откажат да се съобразяват с “руския” закон.

Нека си поиграем с тази заявка. Както вече писах, очевидно една държава да наблюдава външните властови потоци, е признак на липса на демокрация. Защото, явно, демократичното поведение е да се наведеш и да разтвориш широко бузи. Добре, да приемем, че нещата стоят така. 200 (очеизбождащо) чужди организации следва да се възползват от гореспоменатите разтворени бузи. Но ти, държаво, бидейки употребявана, трябва да кривиш лицето си в сериозен фасон, да искаш още и да наказваш всичко и всички, които не са готови да разтворят бузите си. Това, държаво, е демокрация. Останалото е руска диктатура.

А сега да приемем нещата по-трезво. Ти си държава, която усеща, че всяка стъпка встрани се наказва с преврат в ярки цветове. Знаеш, че властта се корени именно в тези външни структури и решението ти е да ги насилиш да си признаят. Нищо повече – просто да си признаят в един последен акт на доминация, на тая променлива дума суверенитет. След това двеста от тях казват “майната ти, ще правим каквото си искаме”. С безочливо, грозно потъпкване на собствените си “ценности” те застават против държавния закон, прекосяват един имагинерен Рубикон (не прекосяват; те вече са овластени все пак, но следва да се преструват за чуждите очи), наричат те нечия курва и обявяват, че ще те освободят от курвенството ти. …защото не бива да е ‘уй, ако не е нашият.

Ако това е означаваното (сигнификаторът) на термина “демокрация”, който отзапад налагат, аз не го желая. Защото не харесвам манафи лицемери. Цинизмът тук е нужен, защото няма нищо романтично в едно вмирисано изнасилване. В Германия е съвсем буквално, а в Грузия – метафорично.