“Ако търсиш контрол върху НПО-та, не си за ЕС”

Какво ни казва изявлението на немския посланик в Грузия Петер Фишер, че ако Законът за чуждите агенти влезе в сила, Германия няма да допусне преговори за приемане на Грузия в Европейския съюз?

Нима не ни казва всичко, което имаме нужда да чуем? Ако една суверенна държава прецени, че иска да регулира (контролира) неправителствения сектор – и по-конкретно НПО-та, финансирани отвън, – то тя няма място във Великия “народен” съюз на свободната и всеобхватна демокрация.

Квази-универсалните формации като ЕС, които, разбира се, проповядват единност, еднаквост и целокупност, по важен диалектически принцип предполагат изключителен елемент, който да “структурира” самата целокупност. Един екскрементен елемент, който “е враг на демокрацията”. Един или няколко. Но защо – е по-важният въпрос – екскрементът да е контролът върху външни инвестиции? Защо да имаш видимост върху чуждите парични потоци към политическите (а и не само) сегменти на държавата ти, е неприемливо?

Перверзно заключение би било, че ЕС играе ролята на “изчезващ посредник” между хегемонията на САЩ и страните отвъд нея. Или че всичко се дължи на неподправена доза русофобия. (Макар че последното по-скоро клони към психоза, а не към перверзия. Позволявам си да употребявам клиничните термини, респективно “въображаемо метафорично заключение” и “пълна убеденост в хипотеза”.) Истеричният въпрос следва да служи като провокация: защо, за Бога, ви пречи Законът за чуждите агенти!

Моето предположение е, че ЕС страда от психоза. Ключът й е Путин qua буреносен облак на злото, омразата и насилието. Въпросът от такава психоза е какво у пациента тя маскира; дали Европейският съюз проектира собствения си нагон за омраза върху Путин като екскремент на миража на Универсална демокрация? Нека такива разсъждения не гравитират около русофилия/фобия у спорещите – важен е пациентът. Неговият уклон не зависи от моя или твоя; от нашите следват единствено истерия и перверзност – провокация и убеждение, съмнение и сектантство.