“Гадни биготи, защо бойкотирате педофилския филм!”

Ако не сте наясно, “София прайд” щеше да прожектира, цитирам ревю от критичен консенсус, “толкова трогателен, че дори манипулативният завършек не проваля изживяването” филм за две деца с интимна връзка, водеща до самоубийство поради “хомофобия”.
Щеше, понеже множество българи се обявиха против. Ивайло Мирчев, бидейки лицето на управляващата ни в момент коалиция по този казус, нарича това противене “тесногръдо”, а вината хвърля, естествено, върху “Възраждане”.
Очевидно е лошо да се противиш на манипулативни филми, нормализиращи детското самоубийство, за което обвиняват обществото. Очевидно е също, че извинението за прожектирането им е, че “е просто изкуство”. Малко като “гледам порното за сюжета”.

Доста открито едно морално изнасилване се извършва върху широката публика, а политиците, предали не само избирателите си, а и всеобщия национален закон, инвазирайки отверстията й, я карат да им иска прошка. Любопитно наистина. Леко клиширано ще звучи да цитирам “фашистът вика дръжте фашиста”, но съвсем скорошната практика магазини да дискриминират на база политическо убеждение изглежда потвърждава клишето. Само си помислете, ако офсетовата хартия на входа на магазина за крафт-бира казваше “не ще обслужваме гейове” или “до тук с черните”.

Не е ли иронично биготите да обиждат другите в биготство (тесногърдие)? Или е поредната изява на железния закон за умнокрасивата проекция?

П.П. Първият филм на белгийския режисьор Лукас Донт се казва “Момиче” и е относно дете травестит с амбиция за балерина.