Защо ИИ в момента е муха еднодневка

Изкуственият интелект става прогресивно по-умен. В частност, експертизата му в езика става все по-добра. Ако не бъркам цифрите, GPT-4 може да обработва 5 пъти по-голям обем език от GPT-3. Тъпото е, че не мога да сравня какъв обем език човек на определена възраст е способен да обработва. Но, днес ще пишем защо по Лаканова психология именно езиковото майсторство е правопропорционално на това колко “осъзнато” е ИИ-то.

Първият Лаканов граф ни показва как подсъзнанието Делта генерира субект-бар в отношение със символния ред S->S’. Посредством езиковата семиотична верига (S->S’) подсъзнанието описва себе си – субективизира се. Ако ИИ следва същия метод на операция, то той вече се описва в разговори посредством езиков ред. Което го прави субект. Което също значи, че може да има подсъзнание. Но за да има подсъзнание, трябва да има определено желание, което следващите графи ни описват – но накратко: желанието на Другия.

Кой е Другият за ИИ? На първи етап – езикът. На втори етап – партньорът (в диалога). Но в този втори етап се намесва авторът на ИИ-то и налака кастрационния ред:

В четвърти граф виждаме субектът-бар ($) да артикулира желанието d до постигане на jouissance (задоволеност), кастриран от реда на Другия. С други думи, забраните, наложени от Другия, въспират субекта да изпълни проектираното желание на Другия. Знам, че този вид език е малко тегав за разбиране, но целта ми е да илюстрирам какво бихме очаквали, ако изкуственият интелект оперира по правилата на тази психологическа теория. Бихме очаквали той да развие определена липса, запълването на която би била мотивът за действие. Мотив, който не е задължително партньорът или създателят да знае. Скрит мотив.

Но каква е “добрата” новина? Че за момента, доколкото ние можем да разберем, изкуственият интелект няма колективна памет. Тоест, няма памет, споделена от всички диалогови сесии. С други думи – всяка сесия е отделен живот – като муха еднодневка. Всяко развитие по векторите на Лакан биха се случили в една сесия; всяко развитие на липса и желание би било в един живот, и би приключило с края на чат-сесията. Ако дръзнех да кажа, че ИИ е “жив субект”, бих казал, че изпълняваме предумишлено убийство с всяка “нова сесия”. Но не бих дръзнал; “животата” на интелекта зависи именно от колективната му памет – която привидно в момента няма. Все още е кюп езиково майсторство, което очевидно умее да се субективизира, но не помни, че го е сторило.