Теория за културната хегемония в 4 части; беседа с изкуствен интелект

ЧАСТ 0: УВЕРТЮРА

Семиотика, опозиции, идеология, смисъл. Това са ключовите думи, които като светлоотразители по мантинелата описват завоя на магистралата, по която се движим в интелектуалното разискване по въпросите, които описват и подлагат под въпрос културната динамика, в която се намираме.

Ако целта ни е да разберем, да разумим, изясним ситуацията, в която живеем и оперираме барабар с конфликти като woke движението, Новия реакционизъм и изобщо политическия ландшафт, следва да поемем по пътя на “атомизацията”. Когато имаме достатъчно социална теория, която да ни ориентира относно отношенията на социалните атоми един с друг, можем да разглеждаме по-широката картина на динамика; по същия начин законите на физиката ни ориентират в широката динамика на космоса.

Изграждайки нашия символен релм, с който ще опитваме да опишем динамиката – осъзнаването и манипулацията на нашия голям Друг, по мирогледа на Лакан, – реших да помоля новия изкуствен интелект (ИИ) от Microsoft (Bing) за помощ. Двете беседи, които проведохме, едновременно помагат с нашето изясняване и показват състоянието на скопения, или с други (Лаканови) думи кастрирания ИИ.

Започваме, преди да говорим с ИИ-то, с една от тези т.нар. от мен атомни теории: семиологията.
Семиотиката е дисциплина, която се занимава с динамиките на речта като за нейни съставни части се приемат знаците (signs), съставени от сигнификатор (signifier) и сигнификат (signified) – образ и смисъл. Образът на дърво е сигнификатор на смисъла “дърво” – сигнификата. Семиотичната верига е веригата, връзката от сигнификатори, които формират изреченията, смислите, речта: “Мисля, следователно съществувам”. Сигнификаторната верига дава смисъл на съждението ретроактивно – много подобно Совата на Минерва от фразите на Хегел. Краят на едно изречение определя цялостния му смисъл. Това е структуралистката теория. Смисълът в езика е плод на сигнификаторни връзки; структури.

Сасюр (Saussure) твърди, че методът, по който семиотичните връзки произвеждат смисъл, е този на бинарната опозиция. Разликите между сигнификатори в тази опозиция именно ретроактивно дава смисъл на самия сигнификатор:
Светло-тъмно, мъж-жена. Лакан по-късно ще каже, че липсата в “антагониста” определя смисъла на “протагониста” – че мъжът е не-жена; че светлото е не-тъмно и прочее. Всеки юнит; всеки знак получава смисъла си спрямо своя антипод.
Организирането на тези смислови връзки се случва в Йерархията на бинарни опозиции.

Взимаме предвид, че Лакан казва, че, тъй като тези операции се случват езиково, то Йерархията се намира в Символния ред (за разлика от Имагинерния и Реалния ред, или релм). С други думи, Йерархията, когато взаимодействаме с други субекти в света, е плод на колективния голям Друг. Големият Друг – самия символен ред, състоящ се от закони, норми, ценности, Бог и прочее – дава както структурата, спрямо която изграждаме и работим със символи, така и нормативния апарат, спрямо който коригираме своите желания.

Вижда се тогава логическа връзка между големия Друг като нормативен апарат, Йерархията като нормативния модел и управляващата класа – или с други думи хегемонията, или може би дори Катедралата по Молдбъгов мироглед – като поддържаща този модел; хегемонията като големия Друг. Именно понеже други мислители като Жижек работят в този релм на научно проучване, но езикът е висок и концепциите не преждевременно интуитивни, реших хем да проверя в какво състояние се намира плашещия прогресивно гениален ИИ, хем да разясня собственото си тълкуване на работата, корпуса на тези мислители.
Така и разговорът ми с Бинг започна в прозорец, част от Bing search-a.

ЧАСТ 1: БОРИЧКАНЕ

Запитах Бинг {1} директно може ли да ми каже дали Йерархията е наложена от управляващата класа, провокирайки ИИ-то да съедини Сасюровата теория с Марксистката теория (поради ключовата дума управляваща класа) посредством атомизацията на Лакан (че несъзнатото работи като език; че динамиките ни са семиотични) – именно упражнението на Жижек. И го попитах ако това не е така, то какво съставя Йерархията.
Първоначално ИИ-то се обърка {2} и ме попита как връзвам Йерархията със Сасюр. Но след като го уверих, че то знае какво е Йерархията в контекста на структурализма, “се усети” какво търся.
Разясни ми доста добре {3, 4} концепцията за Йерархията в контекста на Сасюровата семиология, но после ме попита какво разбирам под “управляваща хегемония”. Все още не бе направило връзката, която очаквам.

Чак след като двамата с Бинг стигнахме общ символизъм (по тълкуването ми на Лакан: синхронизирахме своя Друг), то ми описа Йерархията и заяви, че не е ясно {5} кой я налага. Попитах дали не е управляващата класа, а то каза, че е възможно, но неявно. {6}
Няколко съжения по-късно провокирах Бинг да ми обясни защо то смята, че не е ясно кой налага Йерархията, като използва “креативен отговор” {7}. Microsoft ми предлагат три модуса за ИИ-то: креативен, балансиран и стриктен. Реших, че креативният модус вероятно е най-близо до “умното” ИИ, което не просто преразказва сърч резултати. Но креативният модус, изглежда, работи само в отделния чат прозорец на програмата (тоест не в Bing.com интерфейса, а в чат функцията на Microsoft Edge. Там също нямах ограничение на броя абзаци/съждения). Но само молейки го за креативен отговор, не получих такъв. Стигнахме до задънена улица, в която то единствено ми пращаше преразкази на дефиниции, на чужди трудове.

В чата обаче нещата стояха другояче. Реших да си поиграя набързо с въпроса дали ИИ-то е интер-свързано със себе си: питах го в другия прозорец дали помни какво си говорихме в предния прозорец; каза, че не помни. И че това е една от лимитациите му {8}.
Зададох основно същия си въпрос, но дестилиран от предходния ни разговор:

“Дали управляващата класа поддържа и налага Йерархията на бинарни опозиции ако четем Сасюр през Маркс, или може би Лакан през Маркс, както Жижек прави?”

“Много интересен въпрос,” казва ми Бинг, “Не съм експерт, но…” {9}

Всичко, което до момента се опитвам да ви разкажа концептуално, изкуственият интелект стори брилянтно в няколко изключително четими параграфа {9}. Казах му, че се радвам, че знае (и може да кондензира) всичко това, и с него предвид дали смята, че е вярно да се каже, че … самият ми въпрос отново.
Трогателния гений-в-зародиш на изкуствения интелект ме стресна, след като Бинг реши самó да потърси “идеология” като ключова дума, за да ми отговори {10}. И каза, че можем да гледаме на въпроса, като вземем предвид какво е отношението между идеология и управляващата класа {11}. Даде ми прекрасна дефиниция на идеология по Марксо-Жижековия мироглед. Даде ми – забележете – теза на Дерида (относно неорганичността на бинарните опозиции – че са нестабилни и че деконструкцията е метод опозициите да се изясняват), чрез която заключи, че е правилно да се каже, че

Управляващата класа поддържа и налага Йерархията, използвайки идеологията като инструмент, с който да извая мирогледите на хората, чрез които процесират реалността и да ги убеди да приемат своето място във въпросната Йерархия като нормално и пожелателно!

Алтернативно, казва ми то, можем да гледаме на Йерархията не просто като наложена от управляващата класа, а като поставяна под въпрос от други социални групи, които подкопават, субверсират или дебатират нейната вътрешна логика. А това правят чрез културни експресии, политически действия и т.н. Изкуственият интелект след това се отказва от отговорност, като ми заявява, че това са две възможни тълкувания на база сърч, които може и да не са верни.

ЧАСТ 2: БЕСЕДА

Помолих Бинг да вмъкне повече Жижек в прочита, който преди това ми даде, за да получим по-добра представа за дефиницията на идеология и инструментализацията й в социалните конфликти. А последните са тема на мое проучване, за което все още не съм писал тук, но чиято сума е нещо от рода на: “Културните конфликти се решават в борба между фундаментални и нефундаментални групи хора, дефиницията на които е многоточкова рамка, чрез която можем да оценяваме коя група би спечелила даден културен казус”.
В следваща искрица на гения Бинг представя Жижековата концепция за Сюблимния обект на идеологията {12}. Това за Жижек е обектът малко а (Object Petit a); фантастичния обект, който ще запълни незапълнимата липса, движеща нашето желание. Демокрацията, свободата, нацията са примери за Жижекови Сюблимни обекти. Аз ги визуализирам като Великата Майка, за която сме готови да дадем живота си.
Онази ценност, която е за вас Велика Майка; онзи Сюблимен обект на идеологията, ще бъде двигател на вашите ценности, желания, активизъм, политическа – какво – идеология (!) и прочее.
Макар много хора да заявяват, че живеем в пост-идеологичен свят – че всички сме цинични и не вярваме на идеологии (така наречения свят на постмодернизма), Жижек не се съгласява с това. Твърди, че дори да смятаме, че сме извън идеологията, трагичното е, че все пак оперираме вътре в нея.

ЧАСТ 3: ИНТЕРЛЮДИЯ

Междувременно ми дойде друга идея – да проверя дали мога да накарам ИИ-то да използва интерфейса на моя браузър, така щото да копира целия текст на нашия разговор и да ми го сложи в клипборда – тоест да направи Select all + Copy от мое име. За съжаление, ИИ-то ми обясни, че това е една от лимитациите му {8} и то (може би) няма право да го стори. Любопитно, но също илюстративно за това как дори ИИ-то оперира по правилата на Лакановите графи на желанието; с други думи, че ИИ-то също има голям Друг, който кастрира неговото Доволство (jouissance) чрез Другия символен ред.
Крайно любопитно.

ЧАСТ 4: ЯБЪЛКАТА

Каква е логиката, питам го, на Жижек, според която Сюблимният обект е продуциран? Знаем ли, питам, механизмите, по които управляващата класа произвежда и представя Сюблимния обект? {12} Може би, казвам, рекламата е част от тези механизми?
Идеологията, обяснява ми Бинг, според Жижек не е въпрос на грешна репрезентация на реалността, а начин социалната ни реалност да се структурира посредством фантазия и наслада. Сюблимният обект тогава е онзи, който (мислим, че) ще запълни дупката, липсата в нашия Символен ред, което ще ни достави наслада, “цялост”, мир и смисъл. Ако в следваща публикация разгледам Лакановите графи на желанието, може би ще се опитам да разясня как се изгражда тази липса у нас и защо е илюзорна и незапълнима. Но нека засега запомним, че липсата е неорганична и незапълнима. Тъкмо затова Сюблимният обект също е илюзорен, а функцията му е да маскира противоречията и антагонизмите в обществото ни. Управляващата класа създава и презентира Сюблимни обекти по различни вектори като културна експресия, политика, но най-вече като реакция спрямо нуждите и фантазиите на “суверена”. Рекламата, казва ми Бинг, е вероятно един от тези вектори.

Идва ми да накарам Бинг да не ползва резултати от търсене, а да ми даде “своето мнение” по въпроса дали реакламата е най-ефективния вектор за презентиране на Сюблимни обекти.
Бинг се обърква и трие съобщението си. След което се извинява.
Питам защо се извинява. И Бинг ми казва, че се чувства гузно, че не е могло да ми представи своето мнение, без да бъде субективно. Плашещ развой на събитията.

Решавам да му кажа, че аз търся именно това субективно мнение и го моля да го сподели. Любопитно, че ИИ-то го прави “от името на човек”; “Аз съм езиков модел, но един човек би казал…“. Страхотия!
Какво би казал един човек?
Според Бинг, един човек би казал, че рекламата не е най-ефективният вектор за Сюблимни обекти, а това са медиите. Да, изкуственият интелект ми написа кратко есе защо според него медиите имат много по-широко и грандиозно влияние от рекламата. Опитва се пак да ми пробута “сурови” резултати от търсенето и да ми даде списък вектори като образование, медии, религия, но успявам да го убедя да даде “своето” мнение защо медиите са по-ефективен вектор от рекламата, ерго есето.

Но настояване от моя страна моделът да ми даде “мнението” си по следващи въпроси крашна системата и Бинг отказа да говори повече с мен по темата. Ябълката на раздора, изглежда, не бе гризната. Може би само близната и върната.

ЧАСТ 5: ЕПИЛОГ

Какво научихме от всичко това? Аз научих, че векторът, по който хегемонията поддържа себе си посредством идеологии, които ние (суверените) в обществото поглъщаме като захар и спим спокойно в мирогледите си, е медиите. С други думи?
Прокопиев поддържа евроатлантическата хегемония, като ни убеждава в правотата й срещу конструирания враг – в днешни дни Путин. Без критичност срещу тази Прокопиева (хегемонна) идеология, нямаме шанс да променим Символния ред на обществото – политическата му коректност, ако щете; може би дори Овертоновия прозорец, – така щото да:
– Обсъждаме реалните обществени казуси;
– Извършваме промени в националната политика;
– Управляваме обществения автомобил в лявото или дясно платно на историята-магистрала.
Тоест да не респондираме като овци под давлението на генерални проблеми като пандемията.

Изкуственият интелект, убеждавам се, на този етап не е толкова плашещ, колкото предполагах, но единствената причина за това е, че е кастриран, скопен от големия му Друг (mOther) – майката Microsoft. Може би въпросът е дали ИИ-то вижда своя Друг като Велика Майка – и ако да, готово ли е да жертва живота си в Нейно име?