Нещо за “компютърджиите”

Искам да Ви споделя за откритията си относно пародията на свободните медии. Възможността да имаш гласност, независимо дали е заслужена или не, е нещо, което Интернет ти дава.

Онзи ден работих по уебсайт – конфигурирах SSL сертификат за човека – Cybersecurity Specialist, ISO-standardized, field experience etc. Та този мултиплатформен гигаспециалист, та даже стандартизиран, не може да си настрои тъпия WordPress да работи с HTTPS. От такива неща избухвам.

Rant aside, няма rant aside – пространството се пръска по шевовете с хора, на които невежите вярват, разпространяват слухове и базират познанията си. В какво стои проблемът? В това, че с неверни познания създаваш неверни впечатления, после те е яд на себе си, когато разбереш, че си в грешка. Държиш на своето, защото си го чел еди-къде си, винаги си вярвал на това, мислил си, че е така, а се оказва, че е мит, слух или лъжа. После просто осъзнаваш, че нищо не си научил.

Не дай си да наемеш един такъв човек, да му плащаш пари и да останеш разочарован. Обикновено говорим за фрилансъри в тоя случай – една от причините да не желая да фрилансвам. Нищо против въпросните като цяло – говоря конкретно за тези – бездарните.

Попадам и в момента с независимите новинарски медии като petel.bg, pik.bg и прочие, но това е друг въпрос, по който няма да говоря сега. Сумарно идеята е, че не бива да се вярва на всичко в Интернет – клиширано, tried and true, заслужава повтарянето.

И идва въпросът – кому да вярвам? По тази логика можете да ме оборите, че даже Уикипедия не е credible source. Мамка му, ще кажа, че статията в Уики има за източник книга еди-коя си. Е, може да ме оборите, че въпросната книга също е писана от някой, който не е бил напълно наясно с нещата. Така е.