Загадката Боян Бойчев: парадоксът на социалистите-християни

Колега ми зададе чуден казус този обед: защо БСП говорят за християнски ценности?

Въпросът е многопластов, разбира се, защото идеологията зад твърдо социалистическите партийни формации, споделяна и от повечето, ако не всички, крайнолеви – комунисти, американски Демократи и прочее – не предпоставя метафизика. Това едно наръка;

Нужно е, трябва да се каже, да приемем като исторически и емпиричен факт, че гореспоменатите наистина споделят идеология. Казвам го, защото самата тя включва в риторичния и епистемиологичния арсенал на изповядващия инструменти, с които истината като такава е сведена до субективизъм. Какво точно казвам?: че ако вярваш в тази идеология, вярваш, че истината не е една[1]. Пазя се от очаквания контрааргумент на лъжата; “Не, БСП не е марксистка, защото” тъй и тъй.[2] И, едно от предусловията за тези инструменти е собствена канонична история. Насочвам читателя към земеразтърсващата “История на БКП”[3]. Канонична, защото е изповядвана от членовете на движението като обективна, и собствена, защото не е задължително да съвпада с другите – които често отрича като лъжи. Набързо давам пример: според нея СССР никога не навлиза в Полша и Рибентроп-Молотов не се споменава.

Щом истината не е една, обективна и обща за всички, онтологичната истина, историческата, биологичната и пр., тогава и лъжата в името на убеждението е позволена. Лъжата е плугът на марксистите и техните производни. Съзнавам, че е тежък набег, но грехът от нея е още по-тежък; ако искаме да сме обективни, трябва да признаем, че всички социалист-съседни лъжат смело[4] и понякога инстинктивно. И това се корени в литургичната нужда всичко да се полага на критика – говорим за диалектична критика, не просто несъгласие[5]. Щом лъжата е позволена, а крайната цел – “философско-историческото учение на Маркс”, господин Бойчев стои на кръстопът: или социализъм, или християнство. Той обаче ни обявява, че гази по средата.

Засега сме се допрели до два тежки гряха: лъжа и идолопоклонство. Опираме гръб обаче в много по-тежък: чист атеизъм. След като се убедихме, че Боян Бойчев най-малкото изпитва симпатии към марксизма[6], е нужно да го запитаме: а как може така, щом говориш[7] за християнски морал и Бог?
Маркс пише в т.нар. “Парижки ръкописи”[8], че “религията е самоусещането на човека, все още не постигнал себе си”; “Снемането на религията като илюзорно щастие на народа повелява неговото действително щастие.”
Ако г-н Бойчев с хъс приканва към класова борба[6], тъй кристално манифестирайки вижданията от “Комунистическия манифест”, дали избирателно следва Марксовата мисъл, позволявайки Библията да бъде решаваща, само когато му е удобно, или просто чистосърдечно лъже? Силно желая да разбера.

Но, както вечните стихове от Еклисиаст казват, “няма нищо ново под слънцето” и старанието на г-н Бойчев да ни покаже една консервативна, християнска страна на социализма е[9] чадо и отражение на няколко възрастни концепции. Тези на Давид Щраус, Бруно Бауер или може би Б.Ф. Уесткот[10]? Дали за Боян “простата историческа скеля на живота на Исус била обвита с размисли и фантазии”, които “първоначалното християнство превърнало във факти и вплело в неговия живот”? Евангелието е просто митология? Може би историцизъм, но на наркотици? Или г-н Бойчев смята, че Исус е първият социалист? Че гоненето на търговците е класовата борба; Исус е комунист?
Силно желая да разбера.

Смятам да обърна внимание и на константната нота на антифа’ в статиите на г-н Бойчев. Тук ще бъда кратък, защото вярвам, че запознатите ще знаят защо няма принципна логика Бойчев да иска да е в интернационал[11] с младите антифа на САЩ, при все че последните са очевидни прогресисти, защитаващи ЛГБТ правата и детските драг шоута. Апропо, г-н Бойчев хем иска “да водят собствена политика”, хем да е в интернационал. В една и съща статия![7.1, 11]
Критиката ми към антифашистката реторика у нашите левундери винаги е била относно ОФ. Колко от читателите са запознати, че Отечествения фронт е сбор от няколко политически формации, включая “Звено”. Колко от тях знаят, че тя е повлияна от фашизма? Лидер на Звено е Кимон Георгиев (министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета Ляпчев, 1926г.)[12]. Реформатор “по фашистки образец”. Но уви, тук не можем да бъдем сигурни Боян ще прибегне ли до инструмента на лъжата; дали ще го нарече инверсия на истината, а не лъжа; дали ще ни разубеди в автентичността на цитата, или в почтеността на автора.

В едно можем да бъдем сигурни. Сигурни като в закон: левите идеологии са основани на парадокси. По-точно, както казва Евангелието, “построили къщата си на пясък”[13]. Никои опити за игра по патриотичните струни на сърцата, нито за диалектика на Библията с “Капиталът”; на Царството Божие със “светлия социализъм” няма да променят факта, че идолопоклонството и измамите, присъщи на фундамента, върху който стъпва Боян Бойчев – уважавам поезията в името му (не знам дали е истинското), отразяващо болшевишкото му сърце – не произвеждат добър плод! Дори в него да има вяра, тя е неискрена. И няма как да спре да бъде неискрена, докато проклетият фундамент не бъде сменен; докато не се изкорени.

“И заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.”

Матей 7:27

[1] Това води до нов двояк развой, чийто е следващия параграф.
[2] Тоест лесно един бесепар би твърдял, че не, БСП и/или социалистите като цяло не споделят същата идеология с други крайнолеви, защото БСП не е марксистка партия. Което би било лъжа; БСП е дете на БКП и в цялата й литература се разграничават от напр. БРСДП, определяйки себе си като марксисти. Когато Бойчев говори за антифашистките и споменава Димитров, говори за марксисти. Когато е близък с тях, той е марксист.
[3] По възможност 4-то издание от 1984г. като може би най-силно политизирано. Последно настаро се търгуваше за около 80ст. Дълбоко любопитните от вас биха се насладили да го сравнят с първото издание от ок. 1962г.; за съжаление точната година на издаване ми убягва.
[4] Пример за лъжовна пропаганда и риторика можем да видим в “История на БКП”, гл. II т. 4, всички цитати с пропуски: «Общоделските водачи се представиха като пазители на “единството”. “Работнически вестник” разобличи този фалшив плач за единство, което самите общоделци бяха разрушили.» Но по-рано четем реторика като: «Книгата на Ленин утвърди у Благоев убеждението, че повече не бива да се търпят общоделците в партията. Г. Кирков писа по това време: “Остава само едно радикално средство – ампутацията.”»
[5] Пак там: «Благоев: “Диалектиката придава научна стойност на марксисткото учение. Тя е душа на научното познание.”»
[6] Отново цитирано с пропуски: “Благоев учредяват БСДП. Какво ни свързва? Мечтата за по-добър живот. Да не се срамуваме от социализъм. 131-годишен опит.”
[7] “Защита на християнски ценности.” “Православния християнски морал и естествените закони на природата.”
[8] “Икономическо-философски ръкописи”, Изток-Запад, 2021, стр. 13-14
[9] Казвам го убедено, а не като вероятност, защото вярвам в максимата на цар Соломон (Еклисиаст 1:9).
[10] Първите двама като младохегелианци: “Антология по история на марксистката философия”, Наука и изкуство, 1981. Последният като християнски философ: “Socialism”, Brooke Foss Westcott, 1907.
[11] “В тази наша борба естествени съюзници са ни всички леви партии – както у нас, така и извън страната. Защото нека не забравяме, че интернационализмът е една от характеристиките на левите партии.”
[12] Енциклопедия на братя Данчови, 1936г. (“Българска енциклопедия” фототипно, МАГ-77, 1992)
[13] Матей 7:26