Марксистки философи в Ютуб

По ред на събитията, детерминиран ако не изцяло, то фундаментално от юбуб алгоритъма, попаднах у канал на “философ”, представящ себе си първоначално като постмодернист: видеото беше относно критика на книга от Стивън Хикс. Едно-две видеа по-късно, авторът гордо обявява, че е марксист.

Неизненадващо, имайки предвид асоциацията между постмодерното мислене и утопичните гностици, смятащи, че коват самата реалност – основно “своята”, като постулират, че обща “реалност” не съществува – тъй и афектирайки хората около себе си чрез праксиса на религията, която така всячески отказват да признаят, че изповядват.

Но се заслушах в есето с теза “Маркс не бе щатист” (чети “не е за съществуването на държавно управление”). Признавам, само в третина от него; в 15-тината минути чух основната представена презумпция: хора (марксисти и анти-марксисти, по думите на автора) често смятат, че Маркс е щатист, понеже преходът от социализъм към комунизъм изисква щат – или държавно управление. Но това не било вярно, понеже тъй и тъй.

Усети се дисоциацията с реалното; или за да не бъда толкова груб, усети се профанна наивност веднага, щом бе изложена хипотезата, че трудовите ваучери – еднократни обменни бележки на база свършен труд – не са пари. Не са пари, понеже имат краен срок на ползване, не могат да се акумулират и следователно не са капитал. От което пък следвало, че общество на база ваучери е безпарично общество, тоест безкласово.

Няма значение как тази хипотеза е свързана с останалата част от есето. Важното е, че се вижда непознаване есенцията на обръщаемо средство или валута. Да не говорим, че утопичният ум намира за трудно да си представи сюжет, в който раздаващият ваучери (а самите постмодернисти имат фетиш да окачествяват всяка интеракция като въпрос на властимащ и опресиран) бива подкупен или предприема непотизъм. Или пък ваучероимащ търгува ваучерите за други суровини – цигари, компот. Тоест, ваучерът започва да се използва като обменна единица, въпреки че проклетият щат обявява, че не е.
И се чудя – това ли е трудното за разбиране от марксистите: че хората рядко биха се държали така, както щатът иска; или че всеки неизбежно ще търгува каквото има за каквото няма?!

Но в заключение ми се пише, че популярността на марксистки или постмодерни философи – този пък без кавички, защото макар да са в грешка и дълбока идеологическа заблуда, все пак философстват – изглежда е в някакво плато. Отдадени сектанти на религията на Маркс се опитват да обяснят канона си един на друг – а понякога и на страничния наблюдател. Стенат против капитализма и споделят фактите около личната си депресия. А иронията, красива като богато украсена оперна зала, е, че имат Патреон програми с няколко нива на заплащане.