Си Дзинпин и Клаус Шваб те управляват
Реших да рискувам здравето си и да прослушам откриващата реч на виртуалната среща на Световния Икономически Форум. Бе голяма привилегия на Шваб – по негови думи – да приветства “негово превъзходителство” Си Дзинпин, след като ни открои фундаментите на срещата в Давос: за по-инклузивен, по-устойчив и по-проспериращ свят. Комунистическите речи вече са започнали.
Президентисимус Си започна с обяснение – на китайски, с преводач, разбира се – относно годината на тигъра. Плачещ, воден, сядащ, черен или нещо от рода. И какво той символизира – кураж и смелост за преодоляване на всички пречки. Обещавам ви, всяко изречение му е заплаха. Целите на Китай, казва, са за победа над пандемията и изграждането на пост-пандемичния свят. Той. Президентисимусът – барабар с Шваб – ще градят новия свят. Прекрасният нов свят, ако позволите.
Трябва, казва, да се движим напред, следвайки, казва, логиката на историческия прогрес. Отново – и неслучайно – червена философия. Да насърчаваме нови възможности измежду кризите – любим пасаж на Хилъри Клинтън (“да не оставим криза неоползотворена“) и да затворим глобалната имунизационна дупка. Вече не се борим срещу озоновата дупка – а срещу имунизационната.
След 15-тина минути глобална икономическа пропаганда, сриване на граници и стени, и отваряне на пазари и населения Си засили монолога си в посока инклузивитет и многообразие. И, разбира се, в безкрайно пошлото и лицемерно поведение на висок комунист, устойчивост (да не се забравя устойчивостта като главна пропагандна мисия на големия марксист Херберт Маркузе). Прекъсванията в живото предаване на Си поетично подчертаваха лукавостта на словата му.
По-нататък Си си помага с алегории за реки и насрещни течения, описвайки стремежа към новата глобална икономика. Макар да има насрещни течения в реката, казва, те не могат да я спрат да се влее в морето. Съпротивлението, казва, може само да усилва потока на реката! “И въпреки насрещните течения, икономическата глобализация никога не е и не ще се отклони от курса си”, недвусмислено изясни метафората си комунистическият барон на геноцида. Но не преди да потвърди лицемерието си – твърдейки, че Китай винаги изпълнява своите обещания. А малко след средната точка на монолога, Си Дзинпин заяви, че цел на СИФ и Китай е да се установи “отворена, справедлива и недискриминаторна среда за научна иновация”.
Не мога да предположа от какво психическо разстройство следва да страда човек, ако не остане с отворени уста след думите. След цели две години погром, за който доказано Китай е виновен, последното нещо, което светът би искал, е недискриминационна среда за научни иновации!
Си Дзинпин не го е страх от Бога, но, разбира се, няма и Неговия щит. Рано или късно неправдата от Китай и вързаните от тях на повод марксисти от СИФ ще получат справедливост. Дотогава можем да се молим и да посочваме; да посочваме със смелост и решителност: “Ето! Тези хора ни причиниха това! Тези хора не са свършили!”
П.П.
Не съм догледал презентацията; изпитвам физическа болка от словата на двамата комунисти, но ще се насиля. Ако нещо по-коварно от гореспоменатото биде изказано, може и да го добавя тук.