Регулиране на речта – вече и в България!

Невежеството е блаженство.

Широк кръг хора живеят с тази мантра и не ги виня. Избягването на злободневни, а и световни, теми носи значително по-малко стрес. Казват си “все едно си имам малко проблеми, та ще мисля и за чуждите!” Колко егоистично.

От последните 2 години се стремя да си обясня наративите. Тези, които от Запад преливат у нас; наративите на глобалния Coexist европеец. Парадоксално, разбира се, но често повтаряме, че левичарите живеят върху фундамент от парадокси. Един от тези парадокси е тяхната “борба за свобода” посредством несвобода. Силно аналогично на Кирчовите “десни инструменти за леви цели.” За какво съм се разпенил днес?

Ние, хора от дясната част на политическия спектър, които се уповаваме на свободата, личната отговорност и юдео-християнските морални ценности, не спираме да предупреждаваме, че модерният комунист е на нашия праг. На българския праг. За мое огромно щастие, значително мнозинство от хора бяха против Истанбулската конвенция не защото искат да бият жени (както левият индивид грешно ще отбележи), а защото са консервативни. не желаят децата им да растат в държава, в която те е страх да кажеш това, което искаш да кажеш. В държава, в която трябва да си определяме “safe spaces” – безопасни пространства. Без опасност не от физическо нараняване – а емоционално. Най-хубавото е, че не ни се налага да си представяме какво не искаме да има в нашата страна – можем просто да посочим САЩ и Великобритания. Страни, в които училищата разделят учениците по цвета на кожата. В които политици спорят дали жените имат утроби. В които полицията чука на вратата ти, ако си обидил нечии чувства в интернет.

Пламъкът на тази нова червена революция са законовите промени за реч на омразата. Помислете над това. Един кюп политици следва да седнат, да дефинират какво значи омраза. След което да обрекат хората на база субективните си разбирания за морал. Субективни! Защото моралът под въпрос не е универсален, не е консервативен. Не е морал, по който са се водили конституционалистите и със сигурност не е морал, по който са се водили освободителите, героите. Светиите. Това е модерен морал, интерсекционален. Морал, който не се базира на истината. Морал, който се базира на субективизма.

Да вземем транссексуалисткото движение. То не просто се бори за “права” на хора, решили да “се определят” като противоположния – или в много случаи не един – пол. То се бори да ги наложи като Ubermensch. Като по-добри от “цис-джендър хетеросексуалните бели хора”. Погледнете CNN, погледнете MSNBC; извърнете. Си очите. Към САЩ, за да видите точно какво имам предвид. Мъже с цици вдигат щанги в женските лиги и биват оценявани като “жени на годината”. Мъже с цици веят похотта си пред млади момичета. Жени без цици са татковци, а партньорите им – мъже с цици – “кърмят” осиновените им бебета.
Това ли искаме?

Николай Хаджигенов и Борислав Сандов искат това.
Те “поеха ангажимент да входират в 47-ото Народно събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на България, за да включва той престъпления от омраза по хомофобски и трансфобски мотиви!“ днес, на кръглата маса на “Младежката организация “Действие””, подкрепени от фондации и организации като:
Bilitis Foundation
GLAS Foundation
и, разбира се, Зеленото движение.

Николай Хаджигенов и Борислав Сандов са пионерите, които дръзнаха да покажат на народа истинските си намерения, за които предупреждавахме. Когато “Ганя, десният конспиратор” казваше, че “тези ще ни вкарат джендър идеология”, че ще ни прецакат децата. Ганя беше прав. Не, трябва с всички сили да ненавиждаш една група хора, за да не видиш, че това е така. Ганя беше прав! ИСМВ и ДБ буквално искат да вкарат джендър идеологии В НАШИТЕ ЗАКОНИ!

Това е недопустимо по няколко причини. Ще се фокусирам върху потъпкването на свободата. По-горе описах как това са субективни морали, определени от селектирана група хора. Тези хора не мислят като всички хора, следователно няма как да _репрезентират_ всички хора. Силно се надявам останалите хора да не са съгласни с регулацията на речта.

Това е една стъпка преди “ще те съдя, ако не ползваш моите местоимения!”
Какво имам предвид? Транссексуалните харесват да си играят с речта (очевидно) и щом си променят пола, те си променят и местоименията: мъжът става “тя”, в много случаи “то” и пр. Ако ти, като гражданин, не се съгласиш да назовеш индивида с определените от него местоимения, той не просто е обиден; ти не просто го, опа, обиждаш трансфобски, ти нарушаваш закона (според Николай Хаджигенов и Борислав Сандов). Ти следва да лежиш в затвора, понеже не си накърнил чувствата на г-н/г-жа Транс. Той/тя се е наранила емоционално, а понеже нашите мили кандидат-управници силно вярват, че това е по-лошо от Хитлер, ти ще лежиш в завтора.
Това ли искаме?!

Не на последно място трябва да вземем предвид тенденцията на хората вляво да не дебатират подобни радикални решения, а да обиждат отсрещните с любимите си заучени фрази: хомофоб, трансфоб, расист и пр. Е, според предвижданите законови реформи, това ще е наказуемо. Не употребата на заучените фрази – а реториката на жертвите им.
Това ли искаме!

Не на последно място, Николай Хаджигенов и Борислав Сандов предприемат едни обещания, преди изобщо да знаят дали ще бъдат избрани от народа, или не. Изключително подобно на Кирил, те се разпореждат, преди да са получили правото. Това ли искаме, драги съмишленици, един политически елит да обещава радикализъм, без да знае дали може да го приложи, за да примами младежите, готови на кървава революция в името на флуидните си, променливи разбирания за семейството, пола и чувствата на хората? Искаме ли да оставим тези провалени мъже да насилят волята на крехките младежи върху един цял народ?!
Ако това искаме, знаем за кого да гласуваме.