Headphones, December 2020

Четири-пет години ползвах комплект слушалки на Сони – подарък от татко. Не бяха кой-знае колко екстравагантни, но пък все още споменът стои – че бяха достатъчно добри. Бели, приличаха много на тези, въпреки че моделите на Сони са достатъчно объркващи да не ти пука.
Както един колега правилно твърди, падовете им се бяха разкапали и приличаше, сякаш са болни от ангина. Изхвърлих ги, понеже реших да не пазя твърде много вехтории и карах без слушалки известно време, залагайки на настолно аудио.

Това лято ми се каза отгоре, че е крайно време да похарча едни пари за нелоши кофи. Уви, не си взех кофи, а тези забавни, фън, енергични слушалчици след немалко мислене. Викам си “Маршал правят яки ампове, очаквам ако не друго, то китари да звучат божествено през тези”. Така и стана.

По-късно – есента – бях убеден, че е страхотна идея да си купя първите Superlux кофи. Не съжалявам. Бях скептичен; преди няколко дни купих велурени падове. Очаквам с нетърпение. Долу ще се опитам много накратко да опиша профилите на няколко от уредите ми.

Нямам ясен спомен какво им беше или не беше на Сонитата, но знам, че бяха сравнително плоски. Което не е лошо.
Маршалите правят впечатлението, че са тюннати както за ударен бас, така и за почти пронизителни високи. Ако слушаш емо на тях, действително придават болката от крясъците. Ръмбъл-ръмбъл на ушите ти, абе густо е, но по никакъв начин не е релаксиращо. Материалът е чудесен – някакъв гъзарски винил. Но падовете поболяват след 2-3 часа, понеже са малки и имат ръбест… ръб.
Суперлуксите са почти коренна разлика. Маркетират се като студийни монитори, но и като трекинг кофи? Тайванците не са сигурни как най-добре да ги маркетират. Също не са особено плоски, но тюнингът е почти идентичен с този на Beyer DT-770; Суперлуксите са клонинг на Бейерите. Метална рамка, не-евтина пластмаса, но почти скандално кофти изкуствена кожа. Много хора твърдят, че падовете са мега неудобни. Аз мисля, че не са върховни, но не са брутално гадни. Почва да те сърби около ушите след два-три часа. Но не убиват. Затова и чакам велурените падове. Твърди се, че понеже кофите са отворени, ако ползваш велур – който не изолира толкова, колкото кожата – ще получиш още повече сцена и открити баси. Ще се пробва. Писах и в коментар някъде, че т’ва са едни от най-добрите кофи за главоломните 60 лева. Сега в коронакризата трудно се поръчват за празниците. Идват в яка кутия, имат два конектора, всичко им харесвам.

Взех от Кауфланд чифт евтини, дженерик Филипси. Викам си, “ами ако всичко е лъжа”? Не. Нито удобството, нито тежестта и съвсем не качеството, не могат да се сравнят в останалите ми кофи. Тоест, да, всеки един човек ще усети драстична разлика между евтини играчки за 20лв. и дори евтини Суперлукси за 40-60лв. Демек купи си хубави слушалки и се наслаждавай на музика. Follow me for more details.