Kobo – a new pleasure

Реших. че е време да заменя милия си Sony PRS-T1, който ползвам от около 6 години, основно защото исках нещо с подсветка. Знаех, че ще купя Kindle Paperwhile в най-краен случай, понеже не ми се занимава с jailbreaking или конвертиране на цялата ми колекция в MOBI. А още от край време искам да си взема едно Kobo Glo. Струва ми се най-сладко от останалите предложения, а и репутацията му не е трагична.

Така и сторих; купих един ползван Glo с лека драскотина по екрана (само горния слой, изглежда; e-ink-ът не е засегнат), бял, с гръб в пищна маджента. Кой го е еня за цвета; все пак беше по-евин от черния. А и смятам да го снабдя с калъф. Заплатих 100 кинта, като смятам, че можеше да се мине и по-тънко. По принцип. Но пък цената е адекватна – доста съм впечатлен от ридъра.

Още с взимането бях наясно, че ще трябва да се похака, но не знаех съвсем колко. Оказа се, че машината бе с последния фърмуер, който обаче мен нещо не ме кефи. А и се предполага, че като продаваш нещо такова, ще му пуснеш едни фабрични настройки, преди да го дадеш на човека. Това направих (гасиш четеца, задържаш копчето за лампа, после задържаш копчето за включване, докато не почне да мига бяло LED-чето). Фърмуерът се върна до оригиналния – най-първия за модела (така и не проверих конкретната версия). Решавам аз, че ще бутна последната отново, като намирам този архивен сайт. Страхотно! Уви, с ъпгрейда, който впрочем се състоеше в разархивирането на зипчето в .kobo/ папката на ридера (след което unmount-ваш четеца, дърпаш му USB–то и чакаш да си приключи ъп- или даунгрейда. Ще почне, със сигурност, и ще свърши), Кобо държеше да сваля техния ап, да си направя акаунт, докато машината е вързана към компа, и чак тогава той ще тръгне. Хайде бе.

Кобо е базиран на Линукс, но не е Андроид. За сметка на това ползва sqlite3 база и малко гугълване показа, че да добавиш фиктивен юзър, за да не се занимаваш с апове и хуйни, е тривиално:

sqlite3 KoboReader.sqlite
insert into user values (“0”,”0″,”0″,”0″,”0″);

И въпреки че това байпасна проблема с юзера, най-новият фърмуер държеше да ме дразни, че има проблем със Sync-a всеки път, когато си пусна таковата. Друг проблем, който излезе веднага, е, че копчето за спане не приспива машината. Никаква представа защо – единствено можеш да я гасиш. Нямаше как да запазя оригиналния, най-стар фърмуер, понеже има прекалено досаден бар в края на страницата, черен, за brightness level. Има логика, защото самият начин на поставяне на подсветката предполага малка сянка в края на страницата. По този начин са искали да я маскират. Но много по-склонен съм да търпя нея, колкото грозна черна лента.

Мислих си – трябва да има ревизия на фърмуера, в която са махнали лентата и която не е твърде досадна със синхронизациите си. Горе-долу наслуки реших да тествам версия 2.6.0, защото ми харесаха цифричките, и бях безкрайно удовлетворен. На нея всичко й е въсем тип-топ. Нямам забележки. Освен, че държат да те карат да tap-ваш, вместо да swipe-ваш, но последното си работи. Друго предимство е, че (поне) тази версия не поддържа контрол на яркостта с теглене по левия ръб на екрана – в това няма никаква логика и ме прави щастлив, че липсва. Така, стигнах до заключението, че това е моята версия и нищо повече няма да пипам.

Подсветката е скандално ярка – реших да я ползвам на 25%, макар че все още не съм чел в тъмното. Синее повече от тази на Киндъла – при него е по-равномерна и бяла – но отново не е болка за умиране. Научих, че Кобото има заменима microSD карта, така че ако някога се наложи да се смени, щото знаем, че тези картички рано или късно замират, можем да си я поправим. Както и да сменим батерията! Естествено, не е предвидено човек сам да го прави, но поне не са капсуловали капака.

Накратко, Кобото малко ме препоти, докато му открия чалъма, но с малко настройка (по желание ръчна – има открит .conf файл в скритата директория) устройството съвем ме кефи. Да, интерфейсът е далеч от полираното густо на Сонито, но пък екранът има повече ppi и, разбира се, свети. Препоръчвам, стига да ви се занимава малко с терминал и да не платите повече от 100 лева.

P.S. Забелязах, че някой се опитва да продаде съвсем същото червено Сони като моето за 120лв. като “лимитирано издание”. Повярвайте ми, четец на 10 години, който преди 6 съм купил за 60лв., определено не струва 120!

EDIT:
След известни тестове и проучване се оказа, че този (и други) фърмуер(и) имат два основни проблема, които ме дразнят, но не са болка за умиране. Единият е времето, което отнема на четеца да мине от Sleep към Poweroff. От менюто максималната стойност е 60 минути. През .conf файла може да се сетне стойност до 255 минути – лимит в libnickel.so – библиотеката на фърмуера. Това са около 4.5 часа. Каквато и по-висока стойност да се сложи, това ще бъде максимумът, без да се пачне библиотеката. Включване от мъртъв режим отнема може би 10-тина секунди. Дразнеща е по-скоро трудността на пачването, имайки предвид че бихме hex edit-вали ARM library. Съществуват готови пачове за това в интернет, но не и за този фърмуер.
Също, софтуерът на четеца има малко досадни margin-и отгоре и отдолу на текста – около 70 пиксела, ако не се лъжа. Би следвало лесно да може да се пачне, а следващи версии (кои? 3.1.1 може би) вкарват опция Full screen reading – която би следвало да премахне тези, както и брояча на страници. 2.6.0 няма тази функция. Отново не е болка за умиране, но се губят около 8 реда с големината на шрифта, на която чета.

EDIT 2:
Оказа се, че фърмуер 2.6.1 има фикс за проблем с къстъм шрифтове – а аз много си харесвам Palatino. Докато в 2.6.0 къстъм шрифтовете – които слагаш в папка fonts – не се прилагаха за epub-ове, в 2.6.1 работят страхотно.

EDIT 3:
Тествах още един фърмуер, който ми препоръчаха. Версия 3.11.0 има FullScreenReading (премахва горен и долен марджин, текстът запълва цялата страница, но не виждаш page progress) функцията, която се пуска по следния начин:
Добавяш в .conf-a:
[FeatureSettings]
FullScreenReading=true
След което от Reading settings махаш Show header and footer.

Разликите с 2.хх версията са минимални. Екранът за спане и пр. е същият, може да се спира info box-а и да излиза само корица на книга, което е яко. Бутоните са с малко по-различен стил и картинката, когато връзваш към комп, не е толкова сладка с усмихнати машники, като преди. Шрифтовете работят нормално. Май ще се задържа на тая версия.