Moar wmctrl

Определено едно от по-занимавка-нещата ми напоследък си е wmctrl или по-скоро откриването на неща, които може да прави, но ги няма в манпейджа. На домашния си лаптоп, например, имам само по един джам от неща в повечето време, или поне така се старая да бъде, следователно ония шорткъти стават много по-лесни за имплементация. И въпреки това откривам тарикатлъци за изработката им, разбирай елегантни решения. Евала на старата С даскалка.

Искаме Hyper-ключа да ни сочи към важни прозорци отново. Този път обаче, понеже ще имаме по един терминал, в който ще работим, на workspace, вместо да пазим WID-та, просто ползваме следното:

sh -c ‘wmctrl -a Terminal || gnome-terminal’

“Иди при Термоса, или ми пусни един, ако се е спукал”. Става, но само с един; или с първия. Подобни процедури правим за текстовия редактор; хромиумът е лесен, понеже отново е само един в 95% от времето. Там само местим с Hyper+w.

Струва си да спомена Rhythmbox, понеже той си сменя тайтъла с всяка песен, та не може по има да се посочи. Wmctrl има опцийка за навигация по window class и понеже имаме само един Ритъмбокс, това е лесно…си мислих. Що е трудно? Щото никъде, ма никъде в докуменацията не пише, че, да, -a -x ползва класа, но не се викат -ax, a -xa.

wmctrl -xa rhythmox

Отне ми десет минути. Понеже той СМЕНЯ прозореца, но не като хората – буквално отиваш в етъра  и губиш фокус. Те такива работи се записват, да се търсят после лесно. И това ми напомня – тоя сърч на сайта требе се пипне. Следващ таск – измисли полза от множеството копчета с F на тях.

PS I don’t wanna host images, I base64 ’em.