Старо блато, жаба скача, плясък.
Обновена на: 24 март 2022 г.Haiku-os – шест години по-късно; за пръв път почнах да се интересувам от BeOS и, естествено, Хайку през 2009-та.
Желая да иразя защо лаконично – забавно е. С новата година се очаква екипът немци (предимно?) да пуснат наааааааай-сетне бета на операционната система, понеже сегашната Алфа #4 бележи реално тринадесет фатални факинг години разработка. Твърде дълго време, уверявам те.
Неестествено дългият прериод на разработка се дължи на едно магарешко движение, пълно абстрахиране от модерните модели на контрол версии, контрол бъгове…
‘Айде да портваме “нае-добрата аремби операс’тема насв’та” под готян линценз за народа; от народа.
Не че не сме виждали и чували подобно нещо преди, но с Хайку е различно от Линукс/Хърд и прочие. Различно е, щото вместо да направят кикстартър (както React-OS се опитаха, руските им с руски) или да полват Джитхюп (само корпоративни хареки има там (Шегувам се, господи)), “Жаба скача” прави всичко селф-хостед и къстъм. Щото могат, бе. И документират всичко изкъсо.
Толкова ми е симпатично движението, че вътрешно се раздирам дали да не хвана “Cooking with the Haiku API” или “BeOS Programming” и да портна dig myself. К’во толкова?
Но, майна, след като вече има package manager, предполагам след като някой портне dns-utils, мамка му, бих могъл да ползвам Хайку на една кастрирана машина с габаритите на четиво. Защо? Щото мога, щото цялата ОС е 700 меги, има-няма. Къде другаде получаваш цяла система, барабар с приложения -и- графична среда за под гигабайт инсталирано? Няма такъв филм, няма такава поезия.
