Eat my Nicotine или Soulseek

Понеже няма достатъчно статии за Soulseek, решавам да пиша. На лаптопа си имам стикер на Напстър. Няма да крия, малко хора го разпознават, но още по-малко хора са ползвали Nicotine, предвид че последното все още работи и има юзърбейс.

Когато наскоро бях решил, че искам FLAC библиотека, питах хорицата дали, аджеба, както си сваляме mp3-ки от рендъм сайтове, няма някъде отдадени такива за FLAC музика. Оказва се, че не. Но пък най-близкото и лесно за употреба нещо, може би, е именно Никотин. Защо не класическият Soulseek и каква е разликата…

Душатърсачката си е формост дериватив на Напстър и като такъв действа по същия начин – имате централни сървъри, които индексират и управляват трансферите…които стават напълно Р2Р – но с централния сървър идва цензура – в добрия смисъл. С мрежи като Кадемлия споделянето на гадни неща просперира, докато централизацията малко играе роля на проверките в ThePirateBay, където наличието на малария е значително ниско. Впрочем в Соулсийк има банване, дори, а и трябва да се регистрирате веднъж в мрежата, че да ползвате услугата. Всичко си остава нелегално до толкова, колкото съдържанието безправно бива споделено.

Въпросът за Никотин засяга бройката различни клиенти за Soulseek мрежата; както има висок брой Gnutella клиенти. За разлика то eMule, Душата е с отворен код. Официалният клиент е билднат на Qt, нещо, което аз смятам за тежко под Windows, поради различните библиотеки, които спохождат бинарката (да не обсъждаме факта, че Soulseek са се погрижили същата да бъде единствена и портативна), а Nicotine – gtk-клиент за мултиплатформи, е доста по-опростен и като цяло по-приятен. Пък и името е много по-култово.

Bottom line, пробвайте нещо, оцеляло Металика.