Rig.

От шест години не съм събирал машина. И реших да съставя списък от части, които биха играли, е, игри (Shadow Warrior, например, на High settings or something). Естествено, задачата беше да бъде за възможно най-малко пари.

Започваме с корена на проблема, а той е желанието ми да си направя AMD-базиран хакинтош. Оказа се, ще разкажа, че това беше най-малкият проблем в цялата ситуация, изненадващо.

Аемде проковете всъщност са по-забавни от интелските, понеже са повече като вариации (не, не говоря за генерации). И по принцип многоядрените струват по-малко. Въпрос нумеро уно: колко ядра желаем. На мен шест ми звучаха много добре, понеже не съм имал (собствена) машина с повече от четири. През ден 1 си играх да разглеждам Phenom-и – викам си, малко по-ретро; ще бъде забавно проектче.

Интересен факт – един Phenom X6 струва повече от трета генерация i5; от нова генерация Аемде. Един Феном също така яде повече ток. Защо, за бога, да купувам Феном за 100лв. тогава? Какво друго мога да взема и какъв, за бога, сокет му трябва?!

FX-серията аймдье прокове всъщност ми се препоръчаха. Били много кул. И не толкова стари. Историята накратко е, че изнамерих обява за дъно с процесор и рам на скромната цена от ще-ти-дам-по-малко през ден 2 – FX-6300. Рамта трябваше, разбира се, да бъде бърза DDR3, не по-малко от 8 гъби. Все пак пари даваме. И бюджетът, впрочем – не повече от 250лв. (въпреки че първоначално имах 200 предвид).

С големите проблеми решени беше време да избера видео. Леле мале, защо е толкова сложно да закупиш видео карта през 2018-та (не ми казвайте, всички знаем)! А да я избереш?! Колко гейминг да е; иска ли допълнително ток; ама наистина ли е достатъчно добра за xyz; а мога ли да я взема за под 80лв.? Всички тези въпроси доведоха до два модела nVidia и нямам идея колко AMD-та, понеже не разбирам нищичко от Радеони.  Реално изискването беше да има GDDR5 памет (не по-малко от 1 гъба, плс) и да не изисква още ток. Бонус, ако е с пасивно охлаждане.

Ами за под 70лв. можеше да взема специален, по-рядък разбирайте, модел GT730 или GT1030 като втората беше много, ама много гот, но никак под 70лв. Е, бюджетът си е бюджет и реших да рискувам със 730-ката. Сега не мога да кажа, че я препоръчвам, ако искате да цъкате Doom спокойно (картата поддържа Vulkan), но пък Shadow Warrior; Hard Reset; Painkiller HD вървят без абсолютно никакви проблеми на 1080р или 720р (аз предпочитам последното, понеже така или иначе нямам FullHD монитор).

Изглежда най-големият ми проблем беше хард диска (SSD не влиза в бюджета), защото погребах една стара Баракуда, а Maxtor-ът, който в момента приятно за ушите жъне, е просто бавен. Скоро вероятно ще инвестирам още 20лв. за хард. Или просто ще купя солид, но глупавият бюджет ще е капут.

Бих искал да нарека машината “sleeper”, не защото беше цел да бъде в стара, гадна кутия, а защото само такава имах. За сметка на това сега съм от готините деца, а кутията – изчистена и правилно охладена. 400-ватовото захранване, което си вървеше с нея, е напълно достатъчно процесорът да работи на скромните 3.8GHz без проблеми в проблемоимащите области – температурите са добри със стоковото охлаждане, а истината е, че дори нямам нужда от ОС.

В заключение, беше безкрайно по-лесно да инсталирам macOS на машината, отколкото да направя boot флашка за Windows 8.1 (реших да изневеря на 7, понеже първоначално имах проблеми с UEFI, но пък защо да не експериментираме (никога 10. евър)) и dual boot-ът е безпроблемен. Clover поема управлението и дори Windows не презаписа EFI дяла, което ме изненада приятно. A за да тръгне инсталацията, се наложи да повикам bootx64.efi през UEFI shell. Nice.

Една “средно добра” машина за игри и продуктивност може да бъде сглобена в порядъка на 250лв. – това е целта на заниманието.
И забавление, разбира се.

Остава да продам ненужен лаптоп за кажи-речи същата сума.