Retro laptop gets Flashy!

Все пак намерих CompactFlash карта за ретро лаптопа, та дори с адаптер. Който адаптер, представи си, не му липсваше key pin-a. Но също така нямаше пинаут. Не знаех коя старана е горната. Затова огънах първо “горния” кий пин (обърках), после “долния” – и хей, тръгна.

Първоначално целта беше да имиджна инсталацията от харда и просто да я прехвърля върху флаша – което стана, но получих -ужасни- скорости на четене. Прескачания, по-лоши от тези на умрелия хард. Казвам си “няма как картата да е умряла; умряла карта не прави такива неща” – така и беше. Нищо й нямаше на картата, с тази разлика, че NAND паметите имат страници по 4к байта. А нашия FAT32 хард беше с block size 2к. Което значи, че чете два пъти повече (по-бавно?) от нужното, мисля. При всички положения му трябваше формат с по-висок block size. Препоръчаха ми 64к – максимума за ФАТ32 от този калибър. Е, Win98 не хареса това оразмеряване и не пожела да бутне. След инсталацията…

Реформатирах, 32к блок, всичко ток и отново инсталирах 98, после ъпнах до Милениум. Проблем с видео драйвърите – пак, но след 11 рестарта (заклевам се), всичко тръгна. Дори звука.

Разликата в access time-овете е монолитна. Стожерна дори. Няма насичане и скоростта на четене е съпоставима със SATA диск в младостта си. Вече съм щастлив. Нещо важно, на което да се обърне внимание – искаме да нямаме page file (swap), и искаме да лимитираме рамта на Милениум до 768 меги в моя случай – не знам защо – предния път вървеше добре без лимит; също променяме стандартния Уиндоус VCACHE – пре-кеширане на четене, което може да се редактира на минимална и максимална стойност.

И двете неща се случват в c:\windows\system.ini:

[386Enh]
MaxPhysPage=30000
[vcache]
MinFileCache=8192
MaxFileCache=8192

Изключването на System Restore, както и спирането на суапа става от System Settings. Много исках да задържа Милениум, защото е отвратителен, но носи спомени.