Nanny state

“Работата на Държавата е да се грижи за правата ми. За всичко останало, като здраве и благоденствие, отговорността е моя и само моя!”

Ще рече, десният (класически либерализъм или в по-сериозен аспект либертарианството) поглед към отговорността на структурата “държава” приема, че задълженията й са по-малко от съвременните. Отговорността пада върху индивидуалния гражданин – за пенсия, за здравеопазване, за образование. Гражданинът, с пълната свобода да избира как да управлява живота си, не е закрилян във всички сфери от щата; по-центристка позиция приема смес от държавни и частни услуги (училища, фондове), за да поддържа тази свобода, докато дясната приватизира възможно най-много от социалните услуги. По-лявата политика предполага, че структурата “държава” е длъжна да покрие нуждите за пенсия, образование и т.н. на гражданите, но реално погледнато дали държавата ще чопли пари посредством данъци, за да поддържа публична структура и да управлява и редистрибутира едни спестявания, или от пълнолетие (а може би по-рано) гражданинът доброволно ще отделя същия (или различен) брой пари във фонд по негов избор, е почти равностойно.