Retro Gaming on a Chinese Laptop

Притежавам една машина, която закупих/бартеросах през 2011та. Тя е странна марка – Tsinghua Tongfang – и има Celeron M 1.5GHz с VIA чипсет (PN800) и цял гигабайт рам. Има IDE хард – 40 гъби, и дори матрица с почти умрели пиксели. Този лаптоп известно време се ползваше за офис машина, дори имаше Windows 7 (прокът е 32-битов) и работеше – даже с WiFi адаптер!

Разбира се, хардът е на умиране. Носталгичното тракане напомня, че може би следва да купя CompactFlash карта с адаптер. Впрочем, този лаптоп винаги е имал проблем с ток-буксата. Затова миналото лято запоих кабела за тока директно върху дъното. Аз доста неща съм препоявал по това дъно – аудиото имаше проблеми и вече не е стерео, затова пък жаковете работят. Може да си представиш, че е стерео. Говорителите никога не са работели. Нито батерията.

Нямам употреба за тази машина. Модемът (!) й сигурно никога не е бил ползван, а останалите ми машини си имат цели. И стоеше тоя лаптоп, събираше прах. Със своя openSUSE стикер, който присвоих от Hackafe преди години (когато беше до ТВ кулата). В четвъртък вечер обаче ми дойде идея – колко му е да работи на Windows Me и да разцъквам стари игри на него! И уикенда се захванах за работа.

Първоначалната цел беше да инсталирам Милениум; причината е, че хем ще мога да играя DOS игри, хем би трябвало да нямам проблеми с USB периферия. Всъщност, оптимистично мислех, че ще мога да инсталирам Милениум от флашка. Другата причина е, че всички мразят Милениум, а аз почти мразя този лаптоп.

Е, инсталацията не стана, след доста опити. МЕ няма бутващ образ и можеше от FreeDOS флашка да пусна Setup-a от диск и/или от папка на същата флашка, но самата тогава се открива като устройство С: и следователно МЕ би следвало да се инсталира върху D: например. Е, Уиндоус не обича да е на различен дял от стандартния – или поне старите версии – и това не стана. Имах стар bootable диск на Win98. Идеалка.

98-цата се инсталира, тръгна, та даже и USB драйвъри имаше. Проблемът дойде, когато се разбра, че драйвърите за 3Д-картата VIA Unichrome Pro няма да тръгнат под 98. Windows protection error след деплой на драйвърите – приемам, че 98 не харесва целите 64 мегабайта видео памет. Или някой от адресите се е наакал. Само че аз исках да си играя Soldier of Fortune. Айде смях, викам си, така или иначе партичосах диска само на 6 гъби, понеже format c: отнема твърде много време, имах място да dual boot-на Windows XP. Така и сторих.

Под  XP проблеми няма и всичко работи. Все пак лаптопът е направен да работи с него. Обаче се губи естетиката. За сметка на това разджитках любимата си Quake 2 640×480 софтуерен рендър под 98 – красота.

На другата сутрин (бях пробвал точно 6 версии на драйвърите – човек, дори ги намерих в официалния сайт на VIA!) размишлявах дали тези драйвъри ще работят на Милениум все пак. Не бях успял да инсталирам МЕ както трябва, но пък… МЕ имаше Update Disk. Дали не бих могъл да запиша него на флашка и … да ъпгрейдна 98-цата? Прекрасно, мазохистично изречение, което проработи. И драйвърите проработиха – Millenium-a имаше 3D acceleration и Star Wars: Racer работеше. Не и с 32-битово аудио, но още п’o чар. Остава да се затрие ХР-то, понеже само грози уредбата.

Ако успея да намеря CompactFlash карта с IDE адаптер, нещата ще станат още по-красиви. Бях намислил да разснимам Blood и Quake 3 за софтуерен и opengl контраст за поста, но ме мързи.