“Демократичните последици могат да бъдат огромни”

Вярвам, че всеки разбра, че Макрон деконструира свободата на словото преди два дни. Защо?

Регулации за интернет комуникациите са на дневния план на ЕС от около половин година. Винаги “в защита на децата”, първата серия регулации, т.нар. Chat Control, беше отхвърлена – където властовите институции щяха да имат безпрекословен достъп до криптирани комуникации. С други думи, криптирането като функция щеше да бъде корумпирано – защото какъв е смисълът да критикуваш феодала си, ако той ти чете пощата?

Но Макрон е типът феодал, който не обича да бъде критикуван. Урсула също, както и Обама – жени, които силно държат критиците им да бъдат зад решетките.

Радио “Свободна Европа” – родителите ми асоциират тази фраза със субверсията на тоталитарната медийна завеса. Докато комунделите забраняват определена реч и музика, то добрата Европа побеждава тези “средновековни” забрани със светлината на либералната музика и ефир. 35 години по-късно разбираме, че тази светлина не е светлината на Словото, ако позволите, а светлина изкусителна.

Срещу протестите от май 68-ма Лакан твърди, че с убийството на един господар, студентите единствено надават вой за нов. Синята вълна в началото на 90-те просто сменя едната тоталитарност с друга, закъсняла.

Мотивировката, която Макрон дава, има общо с алгоритмите на социалните мрежи, било то Фейсбук, Тик-Ток, или Ютуб; понеже алгоритмите, които курират съдържанието за дадения читател, са непрозрачни (ще рече, че фирмата производител не предоставя кода на трети лица, а го третира като фирмена тайна – в което не би следвало да има нищо лошо, понеже Кока-Кола третира своята формула така повече от век). И тогава не просто цялата социална мрежа, според френския глава, трябва да бъде премахната, а – той екстраполира – цялата концепция за нерегулирана реч се превръща в опасност.

Опасност за кого? За демократицията, мълви Макрон. Така както всичко, което статуквото не харесва, бива наричано фашизъм, така универсалната жертва на статуквото е “демокрацията”. Но що за народовластие, ако речта на народа следва да бъде под опеката на властта? Два цитата на Макрон са от изключителна важност за симптоматичния прочит на политическата обстановка в Европа днес:

Свободата на словото е лайняна работа, ако никой не знае нищо за гида, който те води до тази така наречена свободна реч, особено щом те води от една реч на омразата към друга.
– AOL Today, actualno.com

Първият прочит тук е следният: докато не знаем по какъв начин ти се предоставя информация, тогава никой начин не е свободен – където “свободен” значи “либерален”. И оттам мотивировката: докато нямаме контрол върху курирането на информацията, няма да я наричаме “израз на свобода”. Веднага трябва да ни светне лампа: Макрон казва, че властта ТРЯБВА да контролира разпространението на информация. А това е стратегията на Централния комитет. Това е тоталитарна стратегия. Левски я нарича “гнусно и невярно тиранство”, като благодари за Каравелов като “честен и свободен български вестникар” апропо “бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, (който) дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света”.

Демократичните последици от тези пристрастия могат да бъдат огромни – да не знаем как тези алгоритми се произвеждат, тестват и обучават и къде ще ви водят.

Тук отново моментът е следният: “ако това, което гражданите четат, не е под наш контрол, то има риск да започнат да ни мразят”. За какво мерзавство говорим – рискът за властта им да бъде изразяван като риск за самата демокрация! Макрон казва “НИЕ сме демокрацията”! Аз няколко пъти вече предупреждавам, че тези шарлатани играят единствено за запазване на властта си – значи за хомогенен електорат; значи за еднообразно общество. Това не е демократична уредба, това е феодална в най-добрия случай и деспотична в най-лошия.

Не става дума, че апелът ми е за свободна комуникация. Става дума за въпрос: тази тирания ли си избираме? Ако ли не – дава ли ни се правото да изберем друга своя несвобода? Ако не – не сме по-различни от робите, за които говори Левски, за когото е невъзможно следното:

(Да) спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.
– Левски, В. 1971 г. Свята и чиста република. Наука и изкуство