Психика и физика. Защо тъмната енергия е неволя

В астрофизиката стандартният математически модел на вселената, Ламбда-CDM, описва барионна материя (“нормалната” материя, с която ежедневно действаме), тъмна материя и тъмна енергия. Топологичният модел на психиката на Лакан – регистрите на Изобразеното, Символното и Реалното, както и пръстена на сенома – описват, ще видим, същите характеристики.

Вече много пъти сме писали за трите регистъра. Кратко припомняне: Изобразеният регистър включва представите на един субект (като в “Светът като воля и представа”), репрезентациите, породени от сетивните органи и въображението; Символният е нишката от причинно-следствени основания, която регулира и ограничава представите, а Реалният е нейното прекъсване – непредставимото, невъзможното, настояващото. Човек обитава пресечната точка на Символното с Изобразителното, като цял живот избягва травмиращата среща с Реалното.

Нормалната барионна материя е 5% от състава на вселената. Близо 27% е т.нар. тъмна материя. Онова хипотетично нещо с маса, което обаче не артикулира действие с фундаменталните сили, с които нормалната материя въздейства. Ако нормалната материя е нашето Изобразено, регулирано от “природните закони” на Символното, тъмната материя е Реалното – настояващо присъствие с наблюдаеми ефекти, но напълно прозрачно за очите ни явление. Знаем, че има нещо с определени характеристики, но по определение не можем да го наблюдаваме. И понеже дори невидимото не е целокупно, самодостатъчно и перфектно, близо 70% от останалия състав на вселената е от така разбраната “тъмна енергия”. Дори тъмната материя не е стабилна и непроменлива; хипотетичната енергия, която я придвижва и която е неин “дефект”, приравняваме с вакуумната енергия в квантовата физика.

Дори при най-студените условия, най-силния вакуум и най-ниската точка на действие (там, където всяко едно явление във вселената се стреми), постоянно има двигателна енергия. Абсолютният вакуум е парадокс: най-ниската точка на енергия е отсъствието на спокойствие. Това е истината, която Лакановата психанализа тръби: че субектът не е целокупен, а раздвоен от една невъзможност, която не спира да го придвижва. Че тази невъзможност – този прорез в тъканта на психиката – е единственото, за което можем да сме сигурни, че е общо между всички субекти. Тази невъзможност, която наричам дефект, астрофизиката демонстрира отвъд психиката – в самия състав на нашата вселена.

Предметът, който въплъщава тази липса на информация, тази дупка в Символното, Лакан нарича objet petit a. Предметът-причина на желанието, сеномът, който навръзва останалите регистри. Копнеем неща, пълнежи на невъзможната яма, именно защото “предметът”, който ей-сега ще я запълни и ще сложи край на страданието ни, не е предмет. Не е нещо, което можем да получим – този предмет-желание е винаги ефект, винаги Реален. Семблантът му, тоест миражът за такъв предмет, наричаме “фалос”, “фетиш”, “върховен” или “сюблимен предмет”. Това е наблюдаемият, Изобразен предмет, който лъжем себе си, че е издигнат до статута на objet a, на неполучимото.

През 1978 г. се постулира частицата, която е съставна част на тъмната материя – аксионът. Излиза, че навсякъде, където има нарушена симетрия, се произвежда една ненаблюдаема, но необходима частица, която въплъщава този дефект в симетрията. Аксионът е съставът на тъмната материя, но е ненаблюдаем, единствено назован и пресметнат. Аксионът е името “objet a” – не е предметът като такъв, а само знанието за него. Дори не е семблант, не е Измерим; той е само сигнификатор, само Символен момент, който го означава.

Приравняването на трите Лаканови регистъра с математическия модел на вселената показва, че има общи структурни принципи, които управляват както динамиката на психиката, така и динамиката на планетите, на галактиките. Сочи към това, че има Символни моменти (които може би все още не сме артикулирали напълно, но за които – ако постулатът се приеме – имаме план в лицето на тази теория) на обмен, на “търговия”, по които се движат и които се налага да следват членовете на колекцията, наречена вселена. Защото не всичко е възможно и не всичко е допустимо. В Семинар XXIII (с. 111) Лакан казва, че числото е Реално, метафората на числото е Символен шифър, а онова, което разбираме като “енергетики”, не е нищо повече от работа с числа, от които може да се извлече константа. Полезно е да се мисли за Символното и като Прицнип на основание, и като икономика, като модел на обмен. Защото не всеки обмен е възможен и всяко явление трябва да е основано. Онова, което е без основание, е Реално; е дефект.

И така, ако разбереш Лакановите регистри, разбираш проблемите на астрофизиката. Защо нямаме Теория на всичко, защо колкото и знания да събираме, няма да успеем да видим частицата на тъмната материя, но и защо нейният ефект никога няма да ни остави на мира. Разбираме защо Волята е криво разбраното прекъсване на Основанието; защо тъмната енергия е неволя.