Невинността като гаранция. Сгазеното куче

Пиша, защото въпросът, че българският медиен колектив – производители и консуматори на шок – е избеснял по нелепата смърт на едно куче повече, отколкото по която и да е друга скорошна тема, касаеща изобщо дома на същия колектив, набира скорост. И може да се анализира – естествено, това е рекламата на целия ми проект – посредством нашето “дефектознание”.

Припомняме, че смисловото производство – демек икономиката на вниманието или организацията на приоритетите – зависи от опорна точка – гаранция за истинност, – която се притежава от – понеже ние като субекти трябва да съпоставим нашето разбиране с външно такова, ако ще споделяме територия, без да се избиваме – онова въшно лице, “закотвено” със смисловата гаранция, което наричаме Гарант. Гарантът е фигурата, която притежава гаранцията, която закотвя като обективна истина цялата ни етична икономика от приоритети. Обичаме Гаранта си, защото без него етичният норматив се разпърдява. (Някои бойци срещу нормата мразят Гаранта и искат смъртта му. Но и едните, и другите се нуждаят от Гаранта, за да изградят своята стабилна идентичност.)

Какъв е този феномен? Че хората ценят повече любимците, да не кажем животните tout court, отколкото ближния? Мразят хората ли? Не, не опира до мразене. Явлението се корени в това, че човек, видял дефекта на човека, трудно може да се довери, че има човек Гарант; че има човек, който да притежава смислова гаранция. Такъв непреходен, стоически човек, който да е лицето на самия етичен фундамент. Един Патриарх, един Ганди, един Живков, един Иванов. Казано иначе – след като познаваме един друг, трудно можем да приемем, че някой е достатъчно невинен, че да бъде кумир. Смъртта на един човек винаги (зависи колко си циничен) може да бъде оценена – “така му се пада” – като заслужена. Брутално по-рядко това става с животните.

Има приказка, тоест наратив, която изключително голям брой хора следват. И тя е, че Майката Природа – в това число бездомните кучета, послушните кучета, елените, лъвовете и енотите – е еманация на невинността. Невинност е онзи белег, който забранява отсъждането “така му се пада”. Никой невинен не е заслужил смъртта си. Тогава тази смърт става (привидно, разбира се) събитие на абсолютна етика; на абсолютна неправда. (Събитието е фисура в абсолютната етика, нейното посичане.) Привидно: защото приказката за Майката Природа като бездефектна (А всеки Гарант е припознаван като бездефектен: именно това гарантира функцията му като Гарант. Откриването, че Гарантът също е дефектен – че няма Гарант на Гаранта; най-вече, че гаранцията като такава е празна, липсваща; че гаранцията е дефект – води до смъртта на Гаранта, до замяната му с друг!) не е нищо повече от приказка, от съшит (sutured) наратив, който също се подпира на гаранция. Приказката, че Природата е (бездефектен) Гарант лежи на разбирането, че Природата притежава смисловата гаранция; че в Природата – която е опако на Културата, на човешката цивилизация; – там е мястото, където се намира абсолютната истина. Това е секулярната религия. Християнството поставя, разбира се, Бог като смислов Гарант; Царството Божие е опакото на Културата, там е смисълът – а той е, че краят на живота в Културата не просто не е страшен, а жадуван; и времето на края е узнато предварително – от Господа, – и план без дефекти, без дупки и неизвестни, е в ход за всеки един от нас. Христос е невинен.

Обратно към кучето. Секулярната религия вижда Гаранта във формата на во веки невинното бездомно куче. Убийството му – какво казахме: абсолютна неправда – е посегателство срещу святото, срещу гаранцията за смисъл: срещу невинността. Ето защо това вбесява толкова хора толкова мощно. Когато е заложено, че невинността като абсолютна истина, притежавана от Гаранта на смисъл, е накърнена, тогава светинята е накърнена. “Как може невинното куче да умре по толкова грозен начин”? Как смее дефектният да поругава бездефектното! Ако справедливостта; ако откатът от абсолютната етика не е достатъчно мощен; ако дефектният не е наказан по подобаващ начин (ако дупката в абсолюта, отворена от неправдата, не е непременно запълнена с толкова обем, колкото е бил отнет), то две неща получават прецедент: абсолютната истина ще се види като осрана, абсолютната етика ще се види като панаир. Святото ще бъде пикня, а Законът – анархия. Ако Справедливостта не е пропорционална на посегателството над святото, невинността ще бъде под въпрос и оттам функцията на кучето Гарант ще падне. Падне ли Гарантът – стане ли време да бъде сменян с друг, – ще настане нелепа тегоба. Никой, естествено, не е готов за такава тегоба, ако обича своя Гарант.

Затова, скъпи читатели, кучето Мая е по-голяма Кауза от каузата за българския лев. Българският лев от много, много години не е формата на Гарант за мнозинството. Трудно, впрочем, една валута може да бъде Гарант. Да не говорим, че Законът, който се предполага, че битува с тази валута, вече е видян като дефектен. Обичам да слушам, когато някой каже “Буквата на Конституцията бе погазена”. Щом виждаме, че обежанието за народовластие – демокрацията – е измама, предвид че Конституцията е преходна, референдум не се даде, и така нататък, то никой няма да бъде готов да заложи на валутата като Кауза, защото Каузите са (привидно) непреходни. Но едно невинно куче… Затова й се търси справедливост, затова един млад човек се линчува. Затова опечаленият от поругателството върху неговия скъп Гарант ще ме препсува, ако не вникне във формулата, поради която той така бездъхно страда.

Когато не вярваш в Бог, вярваш в бог. За хората от петицията за линчуване на лекаря Мая бе въплъщението на Майката Природа – на царство, далеч от Културното царство на дефектния човек. В смъртта на Мая (И това е брилянтната причина функциите на Гаранта да бъдат припознавани ретроактивно: само след събитието можем да оценим онова, което винаги-ще-ни-е-било котва на смисъла. “Совата на Минерва полита на здрачаване”.) човешката дефектна индустрия погазва бездефектната невинност. Хората, които искат да линчуват лекаря, няма да позволят смъртта на Мая да бъде доказателството за безпредметността на гаранцията – защото това ще им достави скръб, многократно по-тежка от загубата на кучето.

Затова. Най-ползотворното нещо, което могат да направят, е да съберат пари и да й вдигнат паметниче. Надгробна плоча, бюст, плакат в името на всички животни, умрели в жестокост, например. Увековечаването на Гаранта е неговото безсмъртие. В това събитие се намират всички предпоставки за сътворението на “църквата на Мая”. Едно общностно поле, в което тихото признание на бездомната Природа като смислов Гарант ще се превърне в открито тачене на увековечения мъртъв бог. Ако не успеят действително да линчуват човека, разбира се. Пропорционалната Справедливост ще бъде за тях много по-висок момумент от надгробната плоча.

За гладните от вас, които обичам: Гарант е le grand Autre; гаранция е objet petit a; събитието е l’acte; тегобата е l’angoisse; дефектът, разбира се, е coupure.