Програмна продукция. Защо расата на екрана не е свободно избираема

“Нетфликс адаптация” отдавна е меме. Обикновено се състои в това, че кино-услугата произвежда филми, в които бели роли нарочно се играят от черни актьори. Това, разбира се, е обща практика за “Дисни”, “Марвел” и други американски продуцентски къщи. Първо беше негър Ахил, после мулатка Ариел, черна Велма; наскоро Снежанка изглежда по-тъмнокожа от обикновеното, а джуджета няма да има, защото било обидно за някого. Досега първоначалната реакция беше с насмешка, а ангажираните критици (като Влади Апостолов, например) често бяха отхвърляни като твърде обвързани с иначе не особено важен пост-модерен холивудски каприз.

Нещата се променят със мини-сериала “Юношество”.

Шеговито се произвеждаха мемета, според които Барак Обама ще бъде игран от Раян Гослинг в продукция на “Нетфликс”, но във въпросния сериал, основан върху 13-годишен ученик убиец, расите наистина са сменени наопаки. Където в действителност Хасан Сентаму, емигрант от Уганда, наръгва до смърт своя съученичка (случаят, който Стивън Греъм, сценарист на сериала, посочва като вдъхновение), в сериала извършителят е бял. А също повлиян от Андрю Тейт – защото сценаристът е убеден, че този тип културни идоли водят до убийствата с нож. Странен прочит на действителността, не мислите ли?

И докато типичният либерален отговор ще бъде от рода на “ти си расист; разбира се, че има и бели престъпници, а понякога и черни престъпници”, проблематиката е друга. Ще се опитам да я обобщя.

(Но първо малко внимание на касирания поглед над нещата. Не знам кой е Йордан Славейков, но папагалстването е един от първите резултати в търсачките. Което значи, че въпросният е един от първите папагали по темата. Та според него, както и според план-проекта на BBC, сериалът е повече за родителите. Защото ако те не възпитат децата си по определен начин, те ще колят момичета, защото нямат гаджета.)

Пост-модерното разбиране за расата се основава на две противоречащи си убеждения. Първо: че белезите са арбитрарни и несвързани по никакъв начин с широката характеристика на индивида. Убеждение, наследено от френската литературна критика; поток, от който и аз в доста случаи черпя концепции. Но, второ: че по принцип в културата ни съществува системен бял расизъм. И че затова трябва активно да се хабилитира образ на расовите (и етнически) малцинства, за да бъдат те културно издигнати като равни на (всъщност, по-вишси, ще обърнем внимание след малко) белите мнозинства. Това мислене е плод на 90-тарско движение, наричащо себе си “Критична расова теория”. Читателят следва да се замисли как расата хем не е определящ характера белег, хем представители на конкретна раса следва да се овластят и хабилитират. “Нима ако расата няма значение, то активната практика по хулене на една и издигане на друга не е самата дефиниция на расизъм?”

Разбира се, че е. Последните 15-тина години наблюдаваме активното мероприятие по черен расизъм. Който оправдава себе си като контра на белия расизъм. Любопитна дейност наистина: всичко под претекста, за Европа, на борбата срещу фашизма и, за САЩ, срещу робовладелството. Количеството културна стока за целокупна омраза към бялата раса и боготворене на черната расте с темповете на икономическата инфлация и е забранено забелязването или обсъждането на този ефект – защото престъпленията на дедите се считат за престъпления на синовете. (Представете си ние до ден днешен да водихме активна политика срещу Турция заради греховете на Османската империя. Казвам активна: пропагандно-културна, дискриминаторна и прочее! Крахът на НРБ изгради имунна система срещу тази дейност в лицето на Ахмед Доган, ДПС и “етническата карта”.) Или с други думи, хващайки се за историографското минало, въпросните черни расисти имат постоянния скрит коз да твърдят, че тяхното, анти-расизмът, е опакото на системния проблем, на расизма. Тогава всяка контратеза се счита автоматично за расизъм. Бидейки жертви (като изключим историческата действителност, че африкански племена чистосърдечно са продавали свои в робство в миналото), черните раси са представени като неспособни да бъдат господари, а следователно “анти”-расизмът им – като универсално морално благо. (По хомологичен начин Украйна-като-жертва е оправдана във всяко военно престъпление, лъжа или манипулация, представяна като невъзможна да притежава имперски уклони. Жертвата като евнух, просещ солидарност. Ако не друго, “Игра на тронове” ни учи за скритата власт на евнусите.) “Юношество” е поредната демонстрация на това как Холивуд, Европейският съюз и подопечните тям политически организации инвестират сили и средства против белия човек; против белия мъж, докато го обвиняват в собственото им престъпление.

Така миграционната, образователната, банковата, трудовата, че дори художествената и медийната политика се разкриват като следващи определена идеология (читателите ми, вярвам, вече са наясно, че няма а-политическа, тоест а-идеологична дейност, tout cort), която мрази белите и обича робството. Ако по някаква неадекватна причина ни се струва невъзможно, че държавата САЩ финансира такава дейност чрез структури като USAID, най-еднозначен пример за тази насока виждаме съвсем наскоро при Киър Стармър, именно на тема “Юношество”.

Попитан дали ще подкрепи апела на сценаристите сериалът да бъде показван в училищата с цел “ранно изкореняване на токсичното женомразство”, пермиерът на Британистан – може би най-садомазохистичната империя в историята на човечеството – казва “Да, гледаме го и вкъщи с децата, много е добър”. Нека, казват безгласно те, продължим да товарим децата с предварителната присъда на бяла омраза, родителите с въображаемата вина на колониалиста, докато истинските кръвожадни (които няма да гледат скапаното нещо, защото не ходят на училище) системно убиват деца, бебета, майки и мащехи насред континента.

И защо? Причините са две: мразим, казват, вас – белите мъже (и жени, които не слушкат!) – и имаме нужда от глупава, гладна и евтина работна ръка. Затова ще продължаваме да внасяме малоумни мароканци с ерекция за малолетни девойки; ще живеят безплатно, с вашите данъци, защото някой ден, ако Аллах благоволи, те ще ни правят дюнерите, ще ни чистят улиците и ще ни строят сградите, а ние ще можем да продължаваме да ви мразим звучно и да пием соево лате по хартиени джапанки. Защото сте виновни и успешни. И, ако мога да перифразирам Фуко, защото горим от желание веднъж в живота си да отнемем със сила властта.