Комисия за Сорос

Пускам парламента. “Решение за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица ….” и прочее.

Излиза Божанков. Явно такъв ми е късметът. Какво говори той? Смее да защитава Сорос, очевидно – като издигне дарителството, филантропията до висша “цивилизационна ценност”. Филантропията – той така я вижда – към България след 10-ти ноември е висока етична помощ, понеже е въвела свобода там, където няма. Тезата е, че НРБ е отнемала, системно, свободата на българина.

Твърди, че образователната система тогава е била “мозъчна промивка”, защото за светия е пропагандирана Русия. Следователно, Сорос е по-добре от СССР, според Божанков. Типично.

Защо реших да пиша по въпроса? Не само защото Божанков ми е противен със своята продажност. А защото измамата се касира. Измамата е, че свободата е постижима само с външна помощ. Диалектикът знае, че и едното предложение (“цивилизационният избор” а-ла Сорос), и другото (онзи а-ла Русия, според Божанков) са въпрос на властова кауза. Въпросът е единствено под чия несвобода бихме могли – ако изобщо можем – да се поставим, сами.

П.П.
Всъщност аргументацията е, че Сорос финансира независимите медии. Не намирам за наложително да разкриваме как медии, зависими от нечии финанси, са по дефиниция зависими. Много е просто. Едните хора получават пари. Когато този приход се намира под угроза, трябва да бъде защитаван. С тотализатори от типа “свобода, свободно слово, независимост”. Любопитното е – и не знаем по какви именно мотиви, – че Пеевски е онзи, който сега получава названието “кремълски агент”, тъй като дръзна да повдигне темата. Защо я повдига? Събитие ли се случва, или това е контролиран опит за промяна на основната тема? Времето ще покаже.