Едно такова суетно желание имам

да споделя демонстрация на неизбежното противоречие на всяка политическа система – днес (ротационно-)демократичната. “Ротацията е добра, когато сме ние, но лоша, когато сте вие”.

Коалицията на статуквото днес изпълни обещанието си (на Пеевски) да наруши “неутралния” ротационен принцип в Комисията за сигурност, като ще си гласуват – сега е проект, но знаем, че ще го приемат – промени в закона, които да им позволят да отнемат правото на партия Възраждане да председателства въпросната комисия на ротационен принцип. Всъщност не следва да е учудващо, макар и да изглежда шокиращо – все пак противоречието диктува, че бълбукащият под повърхността на театралната сцена нагон за тоталитарност трябва в един или друг момент да се впише в презентацията й. Тоест, това трябваше да стане рано или късно. Как би го приел един убеден демократ? С почести, разбира се!

Досущ като забраняването на AfD, “забраняването” на Възраждане в случая напомня нагласите на един Иво Мирчев, когато градеше колективната кампания против ДПС (и ГЕРБ). Тук не е от значение дали подкрепяш партия Възраждане, или не – от значение е дали подкрепяш празния жест на евроатлантика.