Годината започва с ракообразни кампании

Досущ като зимните респираторни вируси, родните поръчкови медии здраво продуцират къде-къде по-абстрактни напасти срещу историческата памет.

Като изключим шантавите рапорти без източници от руския фронт (?!), публикувани от вестник СЕГА, изключим и ковидния уплах, лансиран от Медиапул заедно с патриотичния поглед на министъра на отбраната гусин Тагаренко, който, видите ли, отива да види как върви производството на нашите F-16-ки, списание Капитал се е заело да клевети българската историческа памет, врещейки срещу фолклора.

Защо, пита списанието, в училище се изучава народна песен за вграждане на “жива жена в строеж”? Как, видите ли, си позволяваме да учим децата на подобни неща; та това е някакъв вид фобия! Не е европейско, не е от Атлантика, нито е ценност. Като скачането за кръста; както гусин някой-си Андреев в Дойчевеле пише още през 2017-та година, мъжеството и храбростта са хриле, които (трябваше да) сме оставили далеч в миналото с нашата еволюция, така Капитал иска да ни каже, че е време да оставим тези мизогинични, патриархални и куп други суперлативи за народните песни в миналото, където им е мястото.

Разбирате ли, културата ни не е европейска, казват, а трябва да бъде.

Междувременно, отвъд океана, където културата е правилна, в Ню Йорк се откриват тунели под еврейска синагога с осрани матраци, детски столчета и помещения в стените. Но със сигурност да го спомена, ме прави антисемит. Така че ще оставя нашите поръчкови телевизии да излъчат репортаж за това– опа, чакайте, това няма да стане. Да не би те да са антисемити, я?!

Така, докато тук проблемът е, че ще излезеш в болничен, ако настинеш във водата, дирейки кръста – което те прави пошъл селяндурник, и за което ти искат смъртта наум, – там проблемът е, че пари няма и всички овластени са педофили или зависими от педофили (визирам разсекретяването на делото срещу Епщайн).
Нека не изключваме азиатските проблеми: Китай всеки-момент-ще-падне от година и половина насам, Япония пострада отвратително от брутално земетресение, за което нашите медии излъчваха стари кадри по незнайна за мен причина.
Проблемите в Мала Азия пък са свързани с други евреи, които с голямо задоволство следват проектите от втори том на “Моята борба”; с двата вида араби, присъединили се към “глупавия и смешен” съюз на име БРИКС.
А някъде по-надолу Сомалия се раздели на две. Забавлението е едновременно пълно и разчупено.

И във връзка с последното, както всеки добър диалектик трябва да знае, когато една фондация отвъд океана дойде и каже “даваме ви тази шестцифрена сума за борба с дезинформацията”, под сигнификатора на това изречение се крие огледалния, тих смисъл: “даваме ви тази шестцифрена сума, за да създавате дезинформация”. Та така. До скоро!