Годината завършваме с колоритна ирония

Събирателен образ на противоречията, културни, политически и външни, в нашата мила родина се формулира последните няколко дни с диалектиката “Дебора”. Жена, жертва на битово насилие (съвсем доскоро това й беше една от значките); жена, герой на нацията някак си (бегло перифразирам журналиста Цанов) преживява медийна метаморфоза, като обявява поп-фолк кариера.

Нима поезията на тази диалектика не е сюпремна? Оцветявам си изречението съвсем преднамерено, в противен случай следва да беснея. Как те кара да се чувстваш фактът, че нарязаната жена – тривиален пример за злоупотреба с невинността, да кажем, или прекомерен похот, – след като обра либералните сълзи за сила на духа и тялото и тем подобни; след като определено няма вина за случилото се днес решава да…

Нека бъдем честни: да продава образа си. Да превърне кое в стока; невинността, похотта, или силата на духа? Кое именно е касовото в Чалга Дебора? Пиарът, естествено, ще кажеш – все пак хората гледат скандалното. Да, но под “пиара” има машинации, които формират означителните образи на една стока, а под тях стои самият означаван смисъл. С други думи, ако искаме да анализираме стоката “Дебора” – което, твърдя, ще ни помогне да анализираме стоката “евроатлантизъм”, – трябва да помислим кое именно тя обменя със зрителите.

Моята цинична теза е вината. Несъзнателно приетата от публиката вина (тя не беше ли проститутка, че да я нареже сводникът й) бива пакетирана като продукт (ето, сега ще бъда музикална проститутка), което гаси огъня на абсурдната ситуация. “Да, естествено, че ще стане чалга певица”. Героят на нацията.

“Да, естествено че” е отговорът на всички политически абсурди, които триадата ДПС-ГЕРБ-ПП сътвориха тая година. Едно такова “очаквано” мизерство. “Да, естествено че ще приемем бежанци заради Шенген” се чува, мигове след като тази теза се отричаше като конспиративна.

Не, не е естествено, не е тривиално, а пошло, грозно и антипод на доблестното. Но как някой, посочващ циничното в ситуациите като мен, ще говори за доблест? Ще говори, защото отсреща се говори за [не]доблест. Във войната, във ваксинационната кампания, в кратките реклами по Нова телевизия. Кратковременните призиви за “човечност” гасят пожара по същия начин, както чалга съдбата на нарязаната жена.

Нямам търпение да видя как 2024 ще доразвие тези диалектики. Кой компромис ще гаси пожари и има ли такива, в които ще се налива бензин. На читателите пожелавам здраве.

П.П. (юли 2024)
Редактирам статията от една страна заради пускането под домашен арест на (предполагаемия) извършител на престъплението с Дебора, и от друга поради квази-пророческия финален въпрос за гасене на пожари, предвид сюрреалните ситуации с Елин Пелин и Свищов.

Въпросът стои: кой именно компромис ще изгаси пожарите? Прехвърляне на вината за тоталната липса на отговорност?