Откъс от предстоящия ми проект: Какво движи световете?

В черновата за новия проект, по който работя, разглеждаме два вида диалектически процеси. Заемам “диалектика” като знак (чети семиотичен) от Хегеловата философия, но далеч не тъждествен. Повлиян от японския труженик на мисълта Каратани, ще предложа два вида диалектични функции: сводими и несводими. Тоест, на хегелиано-кантиански биха звучали като “сублируеми” и “антиномични” конфликти. Твърдя и разглеждам следствията от това, че свободна субективност — спонтанност — се ражда единствено в топоса, произлизащ от едно разпорване (една схизма) в конфликта. Което, следва да бъде ясно, може да се случи само чрез несводима диалектика; така защото сводимата ще анулира конфликта или с други думи, ще го сведе до компромисно състояние. И че именно там е точката на събитието а-ла Бадиу. Или: че само там се ражда възможността за истинска (истинна) новост!

И като споменах Бадиу, от откъсa не личи, но “свят” и “правителство” са метонимите, които ще предложа за “situation” и “state (of the situation)”. “Свят” следва да е ясно от самата употреба на Бадиу в Логики и светове, а “правителство” ми се стори хем най-съхраняващо двоякия смисъл, който французинът преднамира в термина, хем достатъчно етимологично издържано на български: прав – като изправената (трансцендентална) вертикала на властта, която описва елементите на ситуацията; ителство – като институцията на структурата, или чреслото на овластените, решаващи асоциациите между кодекс и елемент.

Последно преди откъса: тази призма, след и по време на изграждането си, ще бъде формална гледна точка за анализ на привидно парадоксалните политически процеси, на които сме свидетели в България в последно време. Визирам [не]коалицията между ГЕРБ и ПП-ДБ, както и по-раншната митоза между/във самите ПП и ДБ с прародител “Реформаторския блок”. Твърдя, че закономерностите и следствията в тези политически функции са изложими и формални (в математическия смисъл).

Как се променя един свят? Какво представлява промяната? Промяната е конфликт, в едно от най-вулгарните обяснения. Противоречие между едно състояние и друго. А закономерността на конфликтите е диалектиката. По-късно ще разграничим между сводима и несводима диалектика, но засега ще кажем, че един свят се променя по релсите на своите противоречия. Цел на правителството на света е да свежда тези противоречия до познати, усвоени сюжети. Имащо привилегията да назовава съществителни (и сказуеми) по своя речник и бидейки по дефиниция винаги по-обстойно от света, който направлява, правителството има задачата да назове противоречията по такъв начин, че да ги сведе до разрешение, или да постулира несводим паралакс между тях. С други думи – да постигне синтеза между две противоречия, или да разчертае граница между тях. Тази функция на правителството е [да произведе и наложи] онова, което бихме нарекли трезвеност, нормалност, нещо ясно-от-само-себе-си. Синтезата на една диалектика или границата между две противоречия са неща, които човешкият подлог се стреми да не разисква в името на нормалността на своята ситуация, на своя свят. Вулгарни примери за такава нормалност ще ни бъдат границата между Добро и Зло, от една страна, и процедурата по мажоритарен консенсус от друга.